1 О Моаве. Так говорит Господь Сил, Бог Израиля: – Горе Нево – он будет опустошен! Кирьятаим будет опозорен и захвачен; крепость будет опозорена и разрушена.

За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, <защото> биде превзет; Мисгав се посрами, <защото> биде разтрошен.

2 М инует слава Моава; в Хешбоне замышляют против него зло: «Идем, покончим с этим народом». И ты, Мадмен, замолкнешь; меч будет преследовать тебя.

Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, <като казаха>: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.

3 С лышите крики из Хоронаима, крики великого опустошения и разрушения.

Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

4 П огибнет Моав, заплачут его малые дети.

Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

5 П однимаются жители на Лухит и на ходу горько плачут; на дороге, ведущей в Хоронаим, слышен скорбный плач о разорении.

Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на <жертвите на> разрушение.

6 Б егите! Спасайте свои жизни! Будьте, как одинокий можжевельник в пустыне.

Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

7 З а то, что вы надеялись на свои дела и богатства, вас тоже захватят. В плен отправится Кемош со своими священниками и вождями.

Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.

8 Г убитель придет в каждый город – ни один город не спасется. Долина погибнет, равнина придет в запустение, как и сказал Господь.

И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

9 Д айте Моаву крылья, чтобы он мог улететь. Его города опустеют, останутся без горожан.

Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят, И не ще има кой да живее в тях.

10 П роклят тот, кто небрежен, исполняя дело Господне! Проклят тот, кто удерживает меч от кровопролития!

Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.

11 М оав от юности пребывал в покое, как вино над своим осадком, что из сосуда в сосуд не переливали – так и Моав не ходил в плен. Так что вкус его, как и прежде, и запах не изменился.

Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал <като вино> на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.

12 Н о наступают дни, – возвещает Господь, – когда Я пошлю к нему виноделов, чтобы перелить его, опустошить его сосуды и разбить его кувшины вдребезги.

Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.

13 М оав тогда постыдится Кемоша, как дом Израиля постыдился Вефиля, своей надежды.

И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.

14 К ак же вы можете говорить: «Мы храбрецы, мы отважные в битве воины?»

Как казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

15 М оав будет разрушен, его города будут взяты; его лучшие юноши пойдут на бойню, – говорит Царь, Чье Имя – Господь Сил. –

Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха <да бъдат> заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

16 П адение Моава близко; день его бедствия спешит.

Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.

17 П лачьте о нем, все его соседи, все, кто знал его славу, говорите: «Как сломан могучий скипетр, как сломан жезл прославленный!»

Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

18 С ойди с почетного места и сядь на иссохшую землю, дочь-обитательница – Дивона потому что губитель Моава двинется на тебя и разрушит твои укрепленные города.

Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно <място>; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.

19 В стань у дороги и смотри, живущий в Ароере. Расспрашивай беженца и уцелевшую, спрашивай: «Что случилось?»

Жителко в Ароир Застани при пътя та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

20 М оав обесславлен, ведь он сломлен; рыдайте и плачьте! Расскажите вдоль побережий Арнона, что разрушен Моав.

Моав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.

21 С уд пришел на города в плоскогорье: на Холон, Иахац и на Мефаат,

Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,

22 н а Дивон, Нево и Бет-Дивлатаим,

Девон, Нево и Вет-девлатаим,

23 н а Кирьятаим, Бет-Гамул и Бет-Меон,

Кириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,

24 н а Кериот и Боцру, и на все дальние и ближние города Моава.

Кариот, Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.

25 Р ог Моава отрублен и его рука сломана, – возвещает Господь. –

Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.

26 Н апоите его допьяна, потому что он возносился перед Господом. Пусть он вываляется в своей блевотине; пусть он станет посмешищем.

Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.

27 Р азве не посмешищем был у тебя Израиль? Разве пойман он был с ворами, что ты презрительно качал головой каждый раз, когда говорил о нем?

Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?

28 О ставьте города и селитесь в скалах, жители Моава. Будьте как голуби, что гнездятся на краях расщелин.

Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

29 – Слышали мы о гордости Моава, о его чрезмерной гордости и тщеславии, о его гордости и надменности, о его заносчивом сердце.

Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърцето му.

30 – Знаю Я его наглость, – возвещает Господь, – но пуста его похвальба, и дела его ничего не стоят.

Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.

31 П оэтому плачу Я о Моаве, рыдаю обо всем Моаве, скорблю о жителях Кир-Хереса.

Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

32 Я плачу о вас, как Я плакал о Иазере, о виноградниках Сивмы. Ваши лозы тянулись к морю, достигали моря Иазера. Разрушитель набросился на летние плоды, на спелый виноград.

О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

33 В еселье и радость ушли с плодородной земли Моава. Вину из давилен Я положил конец; никто в них не топчет с радостным криком. Хотя и стоит крик, но не радостный он.

Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче <грозде> с възклицание; Възклицание няма да се чуе,

34 О т Хешбона до Елеалы раздаются рыдания; крики слышны до самого Иахаца, от Цоара до Хоронаима и Эглат-Шлешия, ведь даже воды реки Нимрима пересохнут.

Поради вопъла на Есевон, <който стигна> до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

35 Я истреблю в Моаве тех, кто приносит жертвы в святилища на возвышенностях и возжигает благовония своим богам, – возвещает Господь. –

При това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

36 П оэтому Мое сердце плачет о Моаве, как свирель; плачет, как свирель, о жителях Кир-Хереса. Богатство, которое они скопили, погибло.

Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.

37 В се головы острижены, все бороды сбриты; на всех руках порезы, и одеты они в рубище.

Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.

38 Н а всех крышах Моава и на площадях все рыдают, потому что Я разбил Моав, как сосуд, который никому не нужен, – возвещает Господь. –

По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,

39 К ак он раскололся! Как они рыдают! Как позорно Моав показал спину! Моав стал посмешищем и ужасом для всех соседей.

Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

40 Т ак говорит Господь: – Орел налетит на свою добычу, простирая свои крылья над Моавом.

Защото така казва Господ: Ето, <неприятелят> ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

41 К ериот будет взят, крепости будут захвачены. Затрепещут в тот день сердца моавских воинов, словно сердце роженицы.

Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.

42 К ак народ истребится Моав, потому что он возносился перед Господом.

И Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.

43 У жас, яма и западня ждут тебя, народ Моава, – возвещает Господь. –

Страх, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.

44 В сякий, кто побежит от ужаса, упадет в яму, всякий, выбравшийся из ямы, угодит в западню; Я нашлю эти беды на Моав в год его наказания, – возвещает Господь. –

Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.

45 В тени Хешбона замерли изнуренные беженцы: полыхает огонь из Хешбона, пышет пламя из дома сигонова, обжигает лоб Моаву, темя народу мятежному.

Ония, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край И темето на шумните <борци>.

46 Г оре тебе, Моав! Погиб народ Кемоша; твои сыновья взяты в плен, твои дочери – в неволе.

Горко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.

47 Н о в будущем Я верну Моаву благополучие, – возвещает Господь. Здесь кончается приговор Моаву.

Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.