Числа 32 ~ Числа 32

picture

1 Р увимиты и гадиты, у которых были очень большие стада, увидели, что земли Иазера и Галаада хороши для скота.

А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

2 О ни пришли к Моисею, священнику Элеазару и вождям народа и сказали:

то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

3 Города Атарот, Дивон, Иазер, Нимра, Хешбон, Елеале, Севам, Нево и Веон –

Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

4 з емля, которую Господь покорил народу Израиля, хороша для скота, а у твоих слуг есть скот.

земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

5 Е сли мы нашли у тебя расположение, – сказали они, – пусть эта земля и достанется во владение твоим слугам. Не переводи нас через Иордан.

За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.

6 М оисей сказал гадитам и рувимитам: – Ваши братья пойдут на войну, а вы будете сидеть здесь?

А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

7 З ачем вы отбиваете у израильтян охоту перейти в землю, которую дал им Господь?

Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?

8 Т ак сделали ваши отцы, когда я посылал их из Кадеш-Барнеа осмотреть эту землю.

Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

9 П ридя в долину Эшкол и осмотрев землю, они отбили у израильтян охоту войти в землю, которую дал им Господь.

отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.

10 В тот день Господь разгневался и поклялся:

И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

11 « Никто из покинувших Египет, от двадцати лет и старше, не увидит землю, которую Я клятвенно обещал Аврааму, Исааку и Иакову, потому что они не повиновались Мне от всего сердца –

Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

12 н икто, кроме Халева, сына кенезеянина Иефоннии, и Иисуса, сына Навина, которые от всего сердца повиновались Господу».

освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

13 Г осподь разгневался на Израиль, и заставил народ сорок лет скитаться по пустыне, пока все то поколение, которое сделало в Его глазах зло, не сгинуло.

Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

14 А теперь вы, отродье грешников, встали на место ваших отцов и еще сильнее разжигаете гнев Господа на Израиль!

И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

15 Е сли вы откажетесь повиноваться Ему, Он снова оставит этот народ в пустыне, а вы будете виновниками их гибели.

Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще <станете причина да> погинат всички тия люде.

16 О ни подошли к нему и сказали: – Мы построим здесь загоны для скота и города для наших жен и детей,

Но те пристъпиха при <Моисея> и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

17 а потом будем готовы вооружиться и идти перед израильтянами, пока не приведем их в их надел. Тем временем, наши жены и дети будут жить в укрепленных городах, в безопасности от жителей этой земли.

а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове <в безопасност> от местните жители.

18 М ы не вернемся домой, пока каждый израильтянин не получит свой надел.

Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

19 М ы не получим надел с ними на той стороне Иордана, потому что наш надел достался нам на этой, восточной стороне.

Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

20 М оисей сказал им: – Если вы сделаете это, если вооружитесь, чтобы воевать для Господа,

Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

21 и каждый из вас, кто носит оружие, переправится перед Господом за Иордан, пока Он не прогонит Своих врагов перед Собой,

ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

22 т о, когда земля будет покорена Господу, вы можете вернуться. Тогда вы будете свободными от обязательства Господу и Израилю, а эта земля будет вашим владением перед Господом.

и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

23 Н о если вы не сделаете этого, вы согрешите против Господа, и знайте: ваш грех вас найдет.

Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

24 С тройте города для жен и детей и загоны для отар, но исполните, что обещали.

Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

25 Г адиты и рувимиты сказали Моисею: – Мы – твои слуги. Мы сделаем, как велит наш господин.

И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.

26 Н аши дети и жены, отары и весь наш скот останутся здесь, в городах Галаада.

Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

27 А твои слуги, все вооруженные для битвы, переправятся, чтобы воевать перед Господом, как велит наш господин.

а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

28 Т огда Моисей отдал распоряжение о них священнику Элеазару, Иисусу, сыну Навина, и главам семей израильского народа.

Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.

29 О н сказал им: – Если гадиты и рувимиты, все вооруженные для битвы, переправятся с вами за Иордан перед Господом, то, когда земля покорится вам, отдайте им во владение землю Галаада.

Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30 А если они не переправятся с вами вооруженные, пусть они примут свой надел с вами в Ханаане.

Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

31 Г адиты и рувимиты ответили: – Мы – твои слуги. Мы сделаем так, как сказал Господь.

И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.

32 М ы с оружием переправимся перед Господом в Ханаан, но пусть удел, который нам достался, останется за нами на этой стороне Иордана.

Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.

33 Т огда Моисей отдал гадитам, рувимитам и половине рода Манассии, сына Иосифа, царство Сигона, царя аморреев, и царство Ога, царя Башана – всю землю с ее городами и их окрестностями.

И тъй, Моисей им даде, <то ест>, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

34 Г адиты построили Дивон, Атарот, Ароер,

И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

35 А тарот-Шофан, Иазер, Иогбегу,

Атротсофан, Язир, Иогвея,

36 Б ет-Нимру и Бет-Аран, города-крепости, и построили загоны.

Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

37 А рувимиты отстроили Хешбон, Елеале, Кирьятаим,

А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

38 Н ево и Баал-Меон (их названия были изменены), и Сивму. Они дали отстроенным городам другие имена.

Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

39 П отомки Махира, сына Манассии, пришли в Галаад, захватили его и прогнали оттуда аморреев.

И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

40 М оисей отдал Галаад махиритам, потомкам Манассии, и они поселились там.

За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

41 И аир, потомок Манассии, захватил здесь несколько поселений и назвал их Хаввот-Иаир.

А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.

42 А Новах захватил Кенат с окрестными поселками и назвал его в свою честь: Новах.

И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.