1 И осии было восемь лет, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме тридцать один год. Его мать звали Иедида, она была дочерью Адаи, родом из Боцката.
Иосия бе осем години на възраст когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година; а името на майка му бе Иедида, дъщеря на Адаия от Васкат.
2 И осия делал то, что было правильным в глазах Господа, и ходил всеми путями своего предка Давида, не уклоняясь ни вправо, ни влево.
Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи напълно в пътя на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво.
3 Н а восемнадцатом году правления царь Иосия послал писаря Шафана, сына Ацалии, внука Мешуллама, в дом Господа, сказав:
И в осемнадесетата година на цар Иосия, царят прати в Господния дом секретаря Сафан, син на Азалия, Месуламовия син, и му каза:
4 – Ступай к первосвященнику Хелкии, пусть он пересчитает деньги, принесенные в дом Господа, которые служащие у ворот собрали у народа.
Иди при първосвещеника Хелкия та <му речи> да изброи внесените в Господния дом пари, които вратарите са събрали от людете,
5 П усть их отдадут людям, которые были назначены наблюдать за работами при доме, а они пусть заплатят рабочим, которые ремонтируют дом Господа –
и нека ги предадат в ръката на работниците, които надзирават Господния дом; а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят разваленото на дома, -
6 п лотникам, строителям и каменщикам. Пусть они также покупают дерево и тесаный камень, чтобы восстанавливать дом.
на дърводелците, на строителите и на зидарите, - и за да купят дървета и дялани камъни за да поправят дома.
7 О тчета за доверенные им деньги с них требовать не нужно, потому что они действуют честно. Книга Закона найдена в храме (2 Пар. 34: 14-28)
Обаче, не държаха с тях никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпваха честно.
8 П ервосвященник Хелкия сказал писарю Шафану: – Я нашел в доме Господа книгу Закона. Он отдал ее Шафану, и тот ее прочитал.
Тогава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана, който я прочете.
9 П осле этого писарь Шафан пришел к царю и доложил ему: – Твои слуги взяли деньги, какие нашлись в доме Господа, и передали их наблюдателям за работами и работникам.
И секретарят Сафан отиде при царя и доложи на царя, казвайки: Слугите ти иждивиха парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом.
10 З атем писарь Шафан сказал царю: – Священник Хелкия дал мне одну книгу. И Шафан стал читать из нее перед царем.
Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.
11 У слышав слова из книги Закона, царь разорвал на себе одежду.
А царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.
12 О н повелел священнику Хелкии, Ахикаму, сыну Шафана, Ахбору, сыну Михея, писарю Шафану и царскому слуге Асаи:
Тогава царят заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Аховора Михеевия син, на секретаря Сафан, и на царския слуга Асаия, казвайки:
13 – Идите, вопросите за меня, за народ и за всю Иудею о том, что написано в найденной книге. Велик Господень гнев, который обрушился на нас из-за того, что наши отцы не слушали слов этой книги, они не поступали так, как она предписывает нам.
Идете, допитайте се до Господа за мене, за людете и за целия Юда, относно думите на тая книга, която се намери; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тая книга та да постъпват напълно според както е писано за нас.
14 И священник Хелкия, Ахикам, Ахбор, Шафан и Асая пошли к пророчице Олдане, жене Шаллума, сына Тиквы, внука Хархаса, хранителя одежд. Она жила в Иерусалиме, во Втором округе.
И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асаия отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те говориха с нея.
15 О на сказала им: – Так говорит Господь, Бог Израиля: «Скажите человеку, который послал вас ко Мне:
И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:
16 “ Так говорит Господь: Я наведу на это место и его обитателей беду, как написано в книге, которую читал царь Иудеи.
Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам злото на това място и на жителите му, според всичко което е писано в книгата, която Юдовият цар е прочел.
17 И з-за того, что они оставили Меня, возжигали благовония другим богам и вызывали Мой гнев идолами, которые сделали их руки, Мой гнев на это место вспыхнет и не угаснет”.
Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова гневът Ми ще пламне против това място, и няма да угасне.
18 С кажите царю Иудеи, который послал вас вопросить Господа: “Так говорит Господь, Бог Израиля, о словах, которые ты слышал:
Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул:
19 Т ак как твое сердце смягчилось и ты смирил себя перед Господом, услышав, как Я сказал против этого места и его обитателей, что им суждены опустошение и проклятие, и так как ты разорвал свои одежды и плакал предо Мной, то и Я услышал тебя, – возвещает Господь.
Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат <за> проклетия, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.
20 П оэтому Я возьму тебя к твоим отцам, и тебя похоронят в мире. Твои глаза не увидят всей той беды, которую Я наведу на это место”». И они передали ее ответ царю.
Ето, прочее, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от всичкото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.