Книга Судей 17 ~ Съдии 17

picture

1 О дин человек по имени Миха из нагорий Ефрема

Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

2 с казал своей матери: – Тысяча сто шекелей серебра, которые пропали у тебя и за которые ты при мне прокляла вора, – они у меня; это я его взял. Тогда его мать сказала: – Да благословит Господь моего сына!

Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори <клетвата> като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.

3 О н вернул тысячу сто шекелей серебра своей матери, и она сказала: – Я посвящаю это серебро Господу за моего сына, чтобы сделать из него истукан и литого идола. Я отдаю его тебе.

И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.

4 И когда он вернул серебро своей матери, она взяла из него двести шекелей и отдала плавильщику, который сделал из них истукан и литого идола. Их поставили в доме Михи.

Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха <поставени> в дома на Михея.

5 У этого человека, Михи, было святилище. Он сделал эфод и домашних богов и посвятил одного из своих сыновей, чтобы он был у него священником.

И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

6 В те дни у Израиля не было царя, и каждый делал то, что считал правильным.

В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

7 О дин молодой левит из Вифлеема в Иудее, живший среди клана Иуды,

И имаше един момък от Витлеем Юдов, <град> на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.

8 о ставил свой дом и пошел искать, где бы ему поселиться. Странствуя, он пришел в дом Михи в нагорьях Ефрема.

Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери <място>, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

9 М иха спросил его: – Откуда ты? – Я левит из Вифлеема в Иудее, – ответил он. – Я ищу, где мне поселиться.

И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря <място>.

10 М иха сказал ему: – Живи у меня и будь мне отцом и священником, а я буду давать тебе десять шекелей серебра в год, одежду и пропитание.

И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.

11 Л евит согласился остаться у него и стал ему как один из его сыновей.

И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.

12 М иха посвятил левита, и юноша стал у него священником и жил в его доме.

И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

13 М иха сказал: – Теперь я знаю, что Господь благоволит ко мне, раз этот левит стал моим священником.

Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.