1 T here was a man of the hill country of Ephraim whose name was Micah.
Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
2 A nd he said to his mother, The 1, 100 shekels of silver that were taken from you, about which you cursed and also spoke about in my hearing, behold, I have the silver with me; I took it. And his mother said, Blessed be you by the Lord, my son!
Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори <клетвата> като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.
3 H e restored the 1, 100 shekels of silver to his mother, and she said, I had truly dedicated the silver to the Lord from my hand for my son to make a graven image and a molten image; now therefore, I will restore it to you.
И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.
4 S o when he restored the money to his mother, she took 200 pieces of silver and gave them to the silversmith, who made of it a graven image and a molten image; and they were in the house of Micah.
Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха <поставени> в дома на Михея.
5 A nd the man Micah had a house of gods, and he made an ephod and teraphim and dedicated one of his sons, who became his priest.
И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
6 I n those days there was no king in Israel; every man did what was right in his own eyes.
В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
7 A nd there was a young man in Bethlehem of Judah, of the family of Judah, who was a Levite; and he sojourned there.
И имаше един момък от Витлеем Юдов, <град> на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.
8 A nd the man departed from the town of Bethlehem in Judah to sojourn where he could find a place, and as he journeyed he came to the hill country of Ephraim to the house of Micah.
Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери <място>, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
9 A nd Micah said to him, From where do you come? And he said to him, I am a Levite of Bethlehem in Judah, and I go to sojourn where I may find a place.
И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря <място>.
10 A nd Micah said to him, Dwell with me and be to me a father and a priest, and I will give you ten pieces of silver each year, a suit of clothes, and your living. So the Levite went in.
И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.
11 A nd the Levite was content to dwell with the man, and the young man was to Micah as one of his sons.
И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.
12 A nd Micah consecrated the Levite, and the young man became his priest and was in the house of Micah.
И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
13 T hen said Micah, Now I know that the Lord will favor me, since I have a Levite to be my priest.
Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.