1 T hen Eliphaz the Temanite answered and said,

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 I f we venture to converse with you, will you be offended? Yet who can restrain himself from speaking?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 B ehold, you have instructed many, and you have strengthened the weak hands.

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 Y our words have held firm him who was falling, and you have strengthened the feeble knees.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

5 B ut now it is come upon you, and you faint and are grieved; it touches you, and you are troubled and dismayed.

А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 I s not your fear of God your confidence and the integrity and uprightness of your ways your hope?

В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 T hink, I beg of you: who, being innocent, ever perished? Or where were those upright and in right standing with God cut off?

Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

8 A s I myself have seen, those who plow iniquity and sow trouble and mischief reap the same.

До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 B y the breath of God they perish, and by the blast of His anger they are consumed.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 T he roaring of the lion and the voice of the fierce lion, and the teeth of the young lions are broken.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 T he old and strong lion perishes for lack of prey, and the whelps of the lioness are scattered abroad.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 N ow a thing was secretly brought to me, and my ear received a whisper of it.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 I n thoughts from the visions of the night, when deep sleep falls on men,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 F ear came upon me and trembling, which made all my bones shake.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 T hen a spirit passed before my face; the hair of my flesh stood up!

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 s tood still, but I could not discern the appearance of it. A form was before my eyes; there was silence, and then I heard a voice, saying,

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

17 C an mortal man be just before God, or be more right than He is? Can a man be pure before his Maker, or be more cleansed than He is?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 E ven in His servants He puts no trust or confidence, and His angels He charges with folly and error—

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

19 H ow much more those who dwell in houses (bodies) of clay, whose foundations are in the dust, who are crushed like the moth.

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 B etween morning and evening they are destroyed; without anyone noticing it they perish forever.

Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

21 I s not their tent cord plucked up within them ? Do they not die, and that without wisdom?

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.