Proverbs 6 ~ Притчи 6

picture

1 M y son, if you have become security for your neighbor, if you have given your pledge for a stranger or another,

Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,

2 Y ou are snared with the words of your lips, you are caught by the speech of your mouth.

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

3 D o this now, my son, and deliver yourself when you have put yourself into the power of your neighbor; go, bestir and humble yourself, and beg your neighbor.

Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

4 G ive not sleep to your eyes, nor slumber to your eyelids;

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

5 D eliver yourself, as a roe or gazelle from the hand of the hunter, and as a bird from the hand of the fowler.

<Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.

6 G o to the ant, you sluggard; consider her ways and be wise!—

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

7 W hich, having no chief, overseer, or ruler,

Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8 P rovides her food in the summer and gathers her supplies in the harvest.

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

9 H ow long will you sleep, O sluggard? When will you arise out of your sleep?

До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

10 Y et a little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to lie down and sleep—

<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 S o will your poverty come like a robber or one who travels and your want like an armed man.

Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 A worthless person, a wicked man, is he who goes about with a perverse (contrary, wayward) mouth.

Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 H e winks with his eyes, he speaks by shuffling or tapping with his feet, he makes signs and teaches with his fingers.

Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 W illful and contrary in his heart, he devises trouble, vexation, and evil continually; he lets loose discord and sows it.

<Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 T herefore upon him shall the crushing weight of calamity come suddenly; suddenly shall he be broken, and that without remedy.

Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 T hese six things the Lord hates, indeed, seven are an abomination to Him:

Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 A proud look, a lying tongue, and hands that shed innocent blood,

Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 A heart that manufactures wicked thoughts and plans, feet that are swift in running to evil,

Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 A false witness who breathes out lies, and he who sows discord among his brethren.

Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 M y son, keep your father’s commandment and forsake not the law of your mother.

Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 B ind them continually upon your heart and tie them about your neck.

Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 W hen you go, they shall lead you; when you sleep, they shall keep you; and when you waken, they shall talk with you.

Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

23 F or the commandment is a lamp, and the whole teaching is light, and reproofs of discipline are the way of life,

Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.

24 T o keep you from the evil woman, from the flattery of the tongue of a loose woman.

За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 L ust not after her beauty in your heart, neither let her capture you with her eyelids.

Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 F or on account of a harlot a man is brought to a piece of bread, and the adulteress stalks and snares the precious life.

Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 C an a man take fire in his bosom and his clothes not be burned?

Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 C an one go upon hot coals and his feet not be burned?

Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 S o he who cohabits with his neighbor’s wife; he who touches her shall not be innocent or go unpunished.

Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 M en do not despise a thief if he steals to satisfy himself when he is hungry;

<Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 B ut if he is found out, he must restore seven times; he must give the whole substance of his house.

И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 B ut whoever commits adultery with a woman lacks heart and understanding (moral principle and prudence); he who does it is destroying his own life.

Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 W ounds and disgrace will he get, and his reproach will not be wiped away.

Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

34 F or jealousy makes man furious; therefore he will not spare in the day of vengeance.

Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 H e will not consider any ransom; neither will he be satisfied, though you offer him many gifts and bribes.

Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.