1 I cry to the Lord with my voice; with my voice to the Lord do I make supplication.

(По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21: 1, 24: 3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

2 I pour out my complaint before Him; I tell before Him my trouble.

Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

3 W hen my spirit was overwhelmed and fainted upon me, then You knew my path. In the way where I walk they have hidden a snare for me.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

4 L ook on the right hand and see; for there is no man who knows me. Refuge has failed me and I have no way to flee; no man cares for my life or my welfare.

Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 I cried to You, O Lord; I said, You are my refuge, my portion in the land of the living.

Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

6 A ttend to my loud cry, for I am brought very low; deliver me from my persecutors, for they are stronger than I.

Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

7 B ring my life out of prison, that I may confess, praise, and give thanks to Your name; the righteous will surround me and crown themselves because of me, for You will deal bountifully with me.

Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.