1 A fter the death of Joshua, the Israelites asked the Lord, Who shall go up first for us against the Canaanites to fight against them?

Подир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?

2 A nd the Lord said, Judah shall go up; behold, I have delivered the land into his hand.

И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.

3 A nd Judah said to Simeon his brother, Come up with me into my allotted territory, so that we may fight against the Canaanites; and I likewise will go with you into your territory. So Simeon went with him.

Тогава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.

4 T hen Judah went up and the Lord delivered the Canaanites and the Perizzites into their hand, and they smote 10, 000 of them in Bezek.

Юда, прочее, възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях във Везек десет хиляди мъже.

5 A nd they found Adoni-bezek in Bezek and fought against him, and they smote the Canaanites and the Perizzites.

И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

6 A doni-bezek fled, but they pursued him and caught him and cut off his thumbs and his big toes.

А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.

7 A doni-bezek said, Seventy kings with their thumbs and big toes cut off had to gather their food under my table. As I have done, so God has repaid me. And they brought him to Jerusalem, and there he died.

И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали <трохи> под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.

8 A nd the men of Judah fought against Jerusalem and took it, and smote it with the edge of the sword and set the city on fire.

И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.

9 A fterward the men of Judah went down to fight against the Canaanites who dwelt in the hill country, in the South (the Negeb), and in the lowland.

Подир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.

10 A nd Judah went against the Canaanites who dwelt in Hebron. The name of Hebron before was Kiriath-arba. And they defeated Sheshai and Ahiman and Talmai.

Юда отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;

11 F rom there went against the inhabitants of Debir. The name of Debir before was Kiriath-sepher.

и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).

12 A nd Caleb said, Whoever attacks Kiriath-sepher and takes it, to him will I give Achsah, my daughter, as wife.

И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

13 A nd Othniel son of Kenaz, Caleb’s younger brother, took it; and he gave him Achsah, his daughter, as wife.

И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

14 A nd when she came to, she got his consent to ask her father for a field. And she alighted off her donkey, and Caleb said to her, What do you want?

И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

15 A nd she said to him, Give me a present; since you have set me in the land of the South (the Negeb), give me also springs of water. And Caleb gave her the upper and lower springs.

А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори.

16 A nd the descendants of the Kenite, Moses’ father-in-law, went up with the Judahites from the City of Palms (Jericho) into the Wilderness of Judah, which lies in the South (the Negeb) near Arad; and they went and dwelt with the people.

И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.

17 A nd Judah went with Simeon his brother, and they slew the Canaanites who inhabited Zephath and utterly destroyed it. So the city was called Hormah.

Тогава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.

18 A lso Judah took Gaza, Askelon, and Ekron—each with its territory.

Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

19 T he Lord was with Judah, and drove out the inhabitants of the hill country, but he could not drive out those inhabiting the valley basin because they had chariots of iron.

Господ беше с Юда; и той изгони <жителите на> хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

20 H ebron was given to Caleb as Moses said, and he expelled from there the three sons of Anak.

И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.

21 B ut the Benjamites did not drive out the Jebusites who inhabited Jerusalem; the Jebusites dwell with the Benjamites in Jerusalem to this day.

А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, <както живеят и> до днес.

22 T he house of Joseph also went up against Bethel, and the Lord was with them.

Също и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

23 A nd the house of Joseph was sent to spy out Bethel. The name of the city formerly had been Luz.

И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).

24 A nd the spies saw a man coming out of the city and they said to him, Show us, we pray you, the way into the city and we will show you mercy.

И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.

25 W hen he showed them the entrance to the city, they smote the city with the sword, but they let the man and all his family go.

И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

26 A nd the man went into the land of the Hittites and built a city and called it Luz, which is its name to this day.

И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.

27 N either did Manasseh drive out the inhabitants of Beth-shean and its villages, or of Taanach or Dor or Ibleam or Megiddo and their villages, but the Canaanites remained in that land.

Манасия не изгони <жителите на> Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

28 W hen Israel became strong, they put the Canaanites to forced labor but did not utterly drive them out.

А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.

29 N either did Ephraim drive out the Canaanites who dwelt in Gezer, but the Canaanites dwelt in Gezer among them.

Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.

30 N either did Zebulun drive out the inhabitants of Kitron or of Nahalol, but the Canaanites dwelt among them and were put to forced labor.

Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

31 N either did Asher drive out the inhabitants of Acco or of Sidon or of Ahlab or of Achzib or of Helbah or of Aphik or of Rehob;

Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

32 B ut the Asherites dwelt among the Canaanites, the inhabitants of the land, for they did not drive them out.

но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

33 N either did Naphtali drive out the inhabitants of Beth-shemesh or of Beth-anath, but dwelt among the Canaanites, the inhabitants of the land; but the inhabitants of Beth-shemesh and of Beth-anath became subject to forced labor for them.

Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.

34 T he Amorites forced the Danites back into the hill country, for they would not allow them to come down into the plain;

И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;

35 T he Amorites remained fixed in Mount Heres, in Aijalon, and in Shaalbim; yet the hand of the house of Joseph prevailed, so that they became subject to forced labor.

но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.

36 A nd the border of the Amorites was from the ascent of Akrabbim, from the rock Sela and onward.

А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.