1 I n the spring, when kings go forth to battle, David sent Joab with his servants and all Israel, and they ravaged the Ammonites and besieged Rabbah. But David remained in Jerusalem.

След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

2 O ne evening David arose from his couch and was walking on the roof of the king’s house, when from there he saw a woman bathing; and she was very lovely to behold.

И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.

3 D avid sent and inquired about the woman. One said, Is not this Bathsheba, the daughter of Eliam and the wife of Uriah the Hittite?

И Давид прати да разпитат за жената; и рече <един>: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?

4 A nd David sent messengers and took her. And she came in to him, and he lay with her—for she was purified from her uncleanness. Then she returned to her house.

И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5 A nd the woman became pregnant and sent and told David, I am with child.

А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.

6 D avid sent to Joab, saying, Send me Uriah the Hittite. So Joab sent Uriah.

Тогава Давид прати до Иоава <да кажат>: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.

7 W hen Uriah had come to him, David asked him how Joab was, how the people fared, and how the war progressed.

И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.

8 D avid said to Uriah, Go down to your house and wash your feet. Uriah went out of the king’s house, and there followed him a mess of food from the king.

После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската <трапеза>.

9 B ut Uriah slept at the door of the king’s house with all the servants of his lord and did not go down to his house.

Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.

10 W hen they told David, Uriah did not go down to his house, David said to Uriah, Have you not come from a journey? Why did you not go down to your house?

И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?

11 U riah said to David, The ark and Israel and Judah live in tents, and my lord Joab and the servants of my lord are camping in the open field. Shall I then go to my house to eat and drink and lie with my wife? As you live and as my soul lives, I will not do this thing.

И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? <Заклевам се> в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.

12 A nd David said to Uriah, Remain here today also, and tomorrow I will let you depart. So Uriah remained in Jerusalem that day and the next.

Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.

13 D avid invited him, and he ate with him and drank, so that he made him drunk; but that night he went out to lie on his bed with the servants of his lord and did not go down to his house.

И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта <Урия> излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14 I n the morning David wrote a letter to Joab and sent it with Uriah.

Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.

15 A nd he wrote in the letter, Put Uriah in the front line of the heaviest fighting and withdraw from him, that he may be struck down and die.

А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16 S o when Joab was besieging the city, he assigned Uriah opposite where he knew the enemy’s most valiant men were.

И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.

17 A nd the men of the city came out and fought with Joab, and some of the servants of David fell. Uriah the Hittite died also.

И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, <ще каже>, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

18 T hen Joab sent and told David all the things concerning the war.

Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.

19 A nd he charged the messenger, When you have finished reporting matters of the war to the king,

И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,

20 T hen if the king’s anger rises and he says to you, Why did you go so near to the city to fight? Did you not know they would shoot from the wall?

ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21 W ho killed Abimelech son of Jerubbesheth (Gideon)? Did not a woman cast an upper millstone upon him from the wall, so that he died in Thebez? Why did you go near the wall? Then say, Your servant Uriah the Hittite is dead also.

Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6: 32, Иероваал.}? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.

22 S o the messenger went and told David all for which Joab had sent him.

И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.

23 T he messenger said to David, Surely the men prevailed against us and came out to us in to the field, but we were upon them even to the entrance of the gate.

Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;

24 T hen the archers shot at your servants from the wall. Some of the king’s servants are dead, and your servant Uriah the Hittite is dead also.

но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.

25 T hen David said to the messenger, Say to Joab, Let not this thing disturb you, for the sword devours one as well as another. Strengthen your attack upon the city and overthrow it. And encourage Joab.

Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.

26 W hen Uriah’s wife heard that her husband was dead, she mourned for Uriah.

И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.

27 A nd when the mourning was past, David sent and brought her to his house, and she became his wife and bore him a son. But the thing that David had done was evil in the sight of the Lord.

И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.