1 T hen the whole assembly of them got up and conducted before Pilate.

Тогава цялото множество техни <хора> стана и Го заведе при Пилата.

2 A nd they began to accuse Him, asserting, We found this Man perverting (misleading, corrupting, and turning away) our nation and forbidding to pay tribute to Caesar, saying that He Himself is Christ (the Messiah, the Anointed One), a King!

И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

3 S o Pilate asked Him, Are You the King of the Jews? And He answered him, '> It is just as] you say.

А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти <право> казваш.

4 A nd Pilate said to the chief priests and the throngs, I find no guilt or crime in this Man.

И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

5 B ut they were urgent and emphatic, saying, He stirs up and excites the people, teaching throughout all Judea—from Galilee, where He began, even to this place.

А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея <и е следвал> даже до тук.

6 U pon hearing this, Pilate asked whether the Man was a Galilean.

А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

7 A nd when he found out that He belonged to Herod’s jurisdiction, he sent Him up to Herod, who was also in Jerusalem in those days.

И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

8 N ow when Herod saw Jesus, he was exceedingly glad, for he had eagerly desired to see Him for a long time because of what he had heard concerning Him, and he was hoping to witness some sign (some striking evidence or spectacular performance) done by Him.

А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

9 S o he asked Him many questions, but He made no reply.

И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

10 M eanwhile, the chief priests and the scribes stood by, continuing vehemently and violently to accuse Him.

А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11 A nd Herod, with his soldiers, treated Him with contempt and scoffed at and ridiculed Him; then, dressing Him up in bright and gorgeous apparel, he sent Him back to Pilate.

Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

12 A nd that very day Herod and Pilate became friends with each other— they had been at enmity before this.

В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди <това> враждуваха един против друг.

13 P ilate then called together the chief priests and the rulers and the people,

Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

14 A nd said to them, You brought this Man before me as One Who was perverting and misleading and turning away and corrupting the people; and behold, after examining Him before you, I have not found any offense (crime or guilt) in this Man in regard to your accusations against Him;

Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

15 N o, nor indeed did Herod, for he sent Him back to us; behold, He has done nothing deserving of death.

Нито пък Ирод< намерил>; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно< наказание>.

16 I will therefore chastise Him and deliver Him amended (reformed, taught His lesson) and release Him.

И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

17 F or it was necessary for him to release to them one prisoner at the Feast.

18 B ut they all together raised a deep cry, saying, Away with this Man! Release to us Barabbas!

Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

19 H e was a man who had been thrown into prison for raising a riot in the city, and for murder.

(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

20 O nce more Pilate called to them, wishing to release Jesus;

И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

21 B ut they kept shouting out, Crucify, crucify Him!

А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

22 A third time he said to them, Why? What wrong has He done? I have found in Him nothing deserving of death; I will therefore chastise Him '> in order to teach Him better] and release Him.

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за <което да> заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23 B ut they were insistent and urgent, demanding with loud cries that He should be crucified. And their voices prevailed (accomplished their purpose).

Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

24 A nd Pilate gave sentence, that what they asked should be done.

И Пилат реши да изпълни искането им:

25 S o he released the man who had been thrown into prison for riot and murder, for whom they continued to ask, but Jesus he delivered up to be done with as they willed.

пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

26 A nd as they led Him away, they seized one Simon of Cyrene, who was coming in from the country, and laid on him the cross and made him carry it behind Jesus.

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27 A nd there accompanied a great multitude of the people, women who bewailed and lamented Him.

И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

28 B ut Jesus, turning toward them, said, Daughters of Jerusalem, do not weep for Me, but weep for yourselves and for your children.

А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

29 F or behold, the days are coming during which they will say, Blessed (happy, fortunate, and to be envied) are the barren, and the wombs that have not borne, and the breasts that have never nursed!

защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

30 T hen they will begin to say to the mountains, Fall on us! and to the hills, Cover (conceal, hide) us!

Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

31 F or if they do these things when the timber is green, what will happen when it is dry?

Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 T wo others also, who were criminals, were led away to be executed with Him.

И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

33 A nd when they came to the place which is called The Skull, there they crucified Him, and the criminals, one on the right and one on the left.

И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно <Му>, а другия отляво.

34 A nd Jesus prayed, Father, forgive them, for they know not what they do. And they divided His garments and distributed them by casting lots for them.

А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за <тях>.

35 N ow the people stood by '> calmly and leisurely] watching; but the rulers scoffed and sneered ( turned up their noses) at Him, saying, He rescued others '> from death]; let Him now rescue Himself, if He is the Christ (the Messiah) of God, His Chosen One!

И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

36 T he soldiers also ridiculed and made sport of Him, coming up and offering Him vinegar (a sour wine mixed with water)

Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 A nd saying, If you are the King of the Jews, save (rescue) Yourself '> from death].

Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

38 F or there was also an inscription above Him in letters of Greek and Latin and Hebrew: This is the King of the Jews.

А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39 O ne of the criminals who was suspended kept up a railing at Him, saying, Are You not the Christ (the Messiah)? Rescue Yourself and us '> from death]!

И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40 B ut the other one reproved him, saying, Do you not even fear God, seeing you yourself are under the same sentence of condemnation and suffering the same penalty?

А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

41 A nd we indeed suffer it justly, receiving the due reward of our actions; but this Man has done nothing out of the way '> strange or eccentric or perverse or unreasonable].

И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 T hen he said to Jesus, Lord, remember me when You come in Your kingly glory!

И каза: Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43 A nd He answered him, Truly I tell you, today you shall be with Me in Paradise.

А му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

44 I t was now about the sixth hour (midday), and darkness enveloped the whole land and earth until the ninth hour (about three o’clock in the afternoon),

А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 W hile the sun’s light faded or was darkened; and the curtain of the temple was torn in two.

като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

46 A nd Jesus, crying out with a loud voice, said, Father, into Your hands I commit My spirit! And with these words, He expired.

И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

47 N ow the centurion, having seen what had taken place, recognized God and thanked and praised Him, and said, Indeed, without question, this Man was upright (just and innocent)!

И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

48 A nd all the throngs that had gathered to see this spectacle, when they saw what had taken place, returned to their homes, beating their breasts.

А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

49 A nd all the acquaintances of and the women who had followed Him from Galilee stood at a distance and watched these things.

А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50 N ow notice, there was a man named Joseph from the Jewish town of Arimathea. He was a member of the council (the Sanhedrin), and a good (upright, advantageous) man, and righteous (in right standing with God and man),

И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 W ho had not agreed with or assented to the purpose and action of the others; and he was expecting and waiting for the kingdom of God.

който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

52 T his man went to Pilate and asked for the body of Jesus.

той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

53 T hen he took it down and rolled it up in a linen cloth for swathing dead bodies and laid Him in a rock-hewn tomb, where no one had ever yet been laid.

И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

54 I t was the day of Preparation, and the Sabbath was dawning (approaching).

И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

55 T he women who had come with from Galilee followed closely and saw the tomb and how His body was laid.

И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 T hen they went back and made ready spices and ointments (perfumes). On the Sabbath day they rested in accordance with the commandment.

И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.