1 I cry out to the Lord with my voice; With my voice to the Lord I make my supplication.

(По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21: 1, 24: 3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

2 I pour out my complaint before Him; I declare before Him my trouble.

Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

3 W hen my spirit was overwhelmed within me, Then You knew my path. In the way in which I walk They have secretly set a snare for me.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

4 L ook on my right hand and see, For there is no one who acknowledges me; Refuge has failed me; No one cares for my soul.

Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 I cried out to You, O Lord: I said, “You are my refuge, My portion in the land of the living.

Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

6 A ttend to my cry, For I am brought very low; Deliver me from my persecutors, For they are stronger than I.

Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

7 B ring my soul out of prison, That I may praise Your name; The righteous shall surround me, For You shall deal bountifully with me.”

Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.