1 M oreover the word of the Lord came to me, saying,

Словото Господно дойде към мене и рече:

2 “ Go and cry in the hearing of Jerusalem, saying, ‘Thus says the Lord: “I remember you, The kindness of your youth, The love of your betrothal, When you went after Me in the wilderness, In a land not sown.

Иди та прогласи в ушите на ерусалимската <дъщеря>, думайки: Така казва Господ: Помня за тебе Милеенето ти, когато беше млада, Любовта ти, когато беше невеста, Как Ме следваше в пустинята, В непосята земя.

3 I srael was holiness to the Lord, The firstfruits of His increase. All that devour him will offend; Disaster will come upon them,” says the Lord.’”

Израил беше свет Господу, Първак на рожбите Му; Всички, които го пояждаха, се счетоха за виновни; Зло ги постигаше, казва Господ.

4 H ear the word of the Lord, O house of Jacob and all the families of the house of Israel.

Чуйте словото Господно, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом:

5 T hus says the Lord: “What injustice have your fathers found in Me, That they have gone far from Me, Have followed idols, And have become idolaters?

Така казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви Та се отдалечиха от Мене, И ходиха след суетата, и станаха суетни?

6 N either did they say, ‘Where is the Lord, Who brought us up out of the land of Egypt, Who led us through the wilderness, Through a land of deserts and pits, Through a land of drought and the shadow of death, Through a land that no one crossed And where no one dwelt?’

Нито рекоха: Где е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, Който ни води през пустинята, През страна пуста и пълна с пропасти, През страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, През страна, по която не минаваше човек, И гдето човек не живееше?

7 I brought you into a bountiful country, To eat its fruit and its goodness. But when you entered, you defiled My land And made My heritage an abomination.

И въведох ви в плодородна страна, За да ядете плодовете й и благата й; Но като влязохте осквернихте земята Ми, И направихте мерзост наследството Ми.

8 T he priests did not say, ‘Where is the Lord ?’ And those who handle the law did not know Me; The rulers also transgressed against Me; The prophets prophesied by Baal, And walked after things that do not profit.

Свещениците не рекоха: Где е Господ? Законоведците не Ме познаха; Също и управниците станаха престъпници против Мене, И пророците пророкуваха чрез Ваала И ходиха след безполезните <идоли>.

9 “ Therefore I will yet bring charges against you,” says the Lord, “And against your children’s children I will bring charges.

Затова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, И с внуците ви ще се съдя.

10 F or pass beyond the coasts of Cyprus and see, Send to Kedar and consider diligently, And see if there has been such a thing.

Защото минете в китимските острови та вижте, Пратете в Кидар та разгледайте внимателно, И вижте, ставало ли е такова нещо, -

11 H as a nation changed its gods, Which are not gods? But My people have changed their Glory For what does not profit.

Разменил ли е някой народ боговете <си>, при все че не са богове? Моите люде, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не ползува.

12 B e astonished, O heavens, at this, And be horribly afraid; Be very desolate,” says the Lord.

Ужасете се, небеса, поради това, Настръхнете, смутете се премного, казва Господ,

13 “ For My people have committed two evils: They have forsaken Me, the fountain of living waters, And hewn themselves cisterns—broken cisterns that can hold no water.

Защото две злини сториха Моите люде: Оставиха Мене, извора на живите води И си изсякоха щерни, разпукнати щерни, Които не могат да държат вода.

14 “ Is Israel a servant? Is he a homeborn slave? Why is he plundered?

Израил слуга ли е? домороден роб ли е? <Тогава> защо стана пленник?

15 T he young lions roared at him, and growled; They made his land waste; His cities are burned, without inhabitant.

Млади лъвове рикаха против него и реваха, И запустиха земята му; Градовете му са изпогорени и обезлюдени,

16 A lso the people of Noph and Tahpanhes Have broken the crown of your head.

Още и жителите {Еврейски: Синовете.} на Мемфис и на Тафнес Строшиха темето на главата ти.

17 H ave you not brought this on yourself, In that you have forsaken the Lord your God When He led you in the way?

Не докара ли ти това сам на себе си Като си оставил Господа своя Бог, Когато те водеше в пътя?

18 A nd now why take the road to Egypt, To drink the waters of Sihor? Or why take the road to Assyria, To drink the waters of the River?

И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил {Еврейски: Реката.} ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат {Еврейски: Сиор. Виж. Ис. Нав. 13: 3.} ли?

19 Y our own wickedness will correct you, And your backslidings will rebuke you. Know therefore and see that it is an evil and bitter thing That you have forsaken the Lord your God, And the fear of Me is not in you,” Says the Lord God of hosts.

Твоето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.

20 “ For of old I have broken your yoke and burst your bonds; And you said, ‘I will not transgress,’ When on every high hill and under every green tree You lay down, playing the harlot.

Понеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница.

21 Y et I had planted you a noble vine, a seed of highest quality. How then have you turned before Me Into the degenerate plant of an alien vine?

А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

22 F or though you wash yourself with lye, and use much soap, Yet your iniquity is marked before Me,” says the Lord God.

Затова, ако и да се умиеш с луга И да употребиш много сапун, Пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, Казва Господ Иеова.

23 “ How can you say, ‘I am not polluted, I have not gone after the Baals’? See your way in the valley; Know what you have done: You are a swift dromedary breaking loose in her ways,

Как можеш да речеш: Не съм се осквернила, Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, <Подобно на> камила, която бърже тича насам натам из пътищата,

24 A wild donkey used to the wilderness, That sniffs at the wind in her desire; In her time of mating, who can turn her away? All those who seek her will not weary themselves; In her month they will find her.

<Подобно на> дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема й кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят.

25 W ithhold your foot from being unshod, and your throat from thirst. But you said, ‘There is no hope. No! For I have loved aliens, and after them I will go.’

Въздържай ногата си, за да не <ходиш> боса, И гърлото си, за да не <съхне от> жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.

26 “ As the thief is ashamed when he is found out, So is the house of Israel ashamed; They and their kings and their princes, and their priests and their prophets,

Както се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами Израилевият дом - Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и пророците им, -

27 S aying to a tree, ‘You are my father,’ And to a stone, ‘You gave birth to me.’ For they have turned their back to Me, and not their face. But in the time of their trouble They will say, ‘Arise and save us.’

Които думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.

28 B ut where are your gods that you have made for yourselves? Let them arise, If they can save you in the time of your trouble; For according to the number of your cities Are your gods, O Judah.

Но где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото, колкото са градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо.

29 “ Why will you plead with Me? You all have transgressed against Me,” says the Lord.

Защо би искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.

30 “ In vain I have chastened your children; They received no correction. Your sword has devoured your prophets Like a destroying lion.

Напразно поразих чадата ви; Те не приеха да се поправят; Собственият ви нож пояде пророците ви Като лъв-изтребител.

31 “ O generation, see the word of the Lord! Have I been a wilderness to Israel, Or a land of darkness? Why do My people say, ‘We are lords; We will come no more to You’?

О, <човеци на тоя> род, вижте словото на Господа, <Който казва>: Бил ли съм Аз пустиня за Израиля, Или земя на мрачна тъмнина? Защо <тогава> казват людете Ми: Ние сме скъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе?

32 C an a virgin forget her ornaments, Or a bride her attire? Yet My people have forgotten Me days without number.

Може ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.

33 “ Why do you beautify your way to seek love? Therefore you have also taught The wicked women your ways.

Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така щото си научила и лошите жени на твоите пътища!

34 A lso on your skirts is found The blood of the lives of the poor innocents. I have not found it by secret search, But plainly on all these things.

Тоже и по полите ти се намери кръвта На души - невинни сиромаси; Не намерих <кървите> с разкопаване, но по всички тия <поли>.

35 Y et you say, ‘Because I am innocent, Surely His anger shall turn from me.’ Behold, I will plead My case against you, Because you say, ‘I have not sinned.’

А при все това ти казваш: Невинна съм, За туй гневът Му непременно ще се отвърне от мене. Ето, Аз ще се съдя с тебе За гдето казваш: Не съм съгрешила.

36 W hy do you gad about so much to change your way? Also you shall be ashamed of Egypt as you were ashamed of Assyria.

Защо се луташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия.

37 I ndeed you will go forth from him With your hands on your head; For the Lord has rejected your trusted allies, And you will not prosper by them.

Ще излезеш и от там С ръцете си на главата си; Защото Господ отхвърли ония, на които уповаваш, И ти няма да успееш в тях.