1 “ At that time,” says the Lord, “they shall bring out the bones of the kings of Judah, and the bones of its princes, and the bones of the priests, and the bones of the prophets, and the bones of the inhabitants of Jerusalem, out of their graves.

В онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им Костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, Костите на свещениците и костите на пророците, И костите на ерусалимските жители;

2 T hey shall spread them before the sun and the moon and all the host of heaven, which they have loved and which they have served and after which they have walked, which they have sought and which they have worshiped. They shall not be gathered nor buried; they shall be like refuse on the face of the earth.

И ще ги пръснат пред слънцето и луната И пред цялото небесно войнство, които те обичаха, На които служиха и които последваха, Които потърсиха и на които се поклониха; <Тия кости> не ще бъдат събрани нито погребани, Но ще служат за тор по лицето на земята.

3 T hen death shall be chosen rather than life by all the residue of those who remain of this evil family, who remain in all the places where I have driven them,” says the Lord of hosts. The Peril of False Teaching

И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичките останали, оцелели от тоя лош род, Които би останали във всичките места, гдето бих ги изгонил, Казва Господ на Силите.

4 “ Moreover you shall say to them, ‘Thus says the Lord: “Will they fall and not rise? Will one turn away and not return?

При това рече им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

5 W hy has this people slidden back, Jerusalem, in a perpetual backsliding? They hold fast to deceit, They refuse to return.

Защо прочее, се отбиха тия ерусалимски люде С неизменимо отбиване, Като се прилепват за измамата И не искат да се върнат?

6 I listened and heard, But they do not speak aright. No man repented of his wickedness, Saying, ‘What have I done?’ Everyone turned to his own course, As the horse rushes into the battle.

Слушах и чух, но те не говореха право; Няма кой да се кае поради злото си И да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще Както кон, който стремително тича в боя.

7 “ Even the stork in the heavens Knows her appointed times; And the turtledove, the swift, and the swallow Observe the time of their coming. But My people do not know the judgment of the Lord.

Даже щъркелът по небето знае определените си времена, И гургулицата, и лястовицата, и жеравът Пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.

8 “ How can you say, ‘We are wise, And the law of the Lord is with us’? Look, the false pen of the scribe certainly works falsehood.

Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

9 T he wise men are ashamed, They are dismayed and taken. Behold, they have rejected the word of the Lord; So what wisdom do they have?

Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господно; И каква мъдрост има в тях?

10 T herefore I will give their wives to others, And their fields to those who will inherit them; Because from the least even to the greatest Everyone is given to covetousness; From the prophet even to the priest Everyone deals falsely.

Затова ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От пророк до свещеник, Всеки постъпва лъжливо.

11 F or they have healed the hurt of the daughter of My people slightly, Saying, ‘Peace, peace!’ When there is no peace.

И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, Като казваха: Мир, мир! а пък няма мир.

12 W ere they ashamed when they had committed abomination? No! They were not at all ashamed, Nor did they know how to blush. Therefore they shall fall among those who fall; In the time of their punishment They shall be cast down,” says the Lord.

Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще падат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ;

13 “ I will surely consume them,” says the Lord. “No grapes shall be on the vine, Nor figs on the fig tree, And the leaf shall fade; And the things I have given them shall pass away from them.”’”

Съвършено ще ги изтребя, казва Господ; Не ще има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повехне, И <даже> това, което им съм дал, ще избяга от тях.

14 “ Why do we sit still? Assemble yourselves, And let us enter the fortified cities, And let us be silent there. For the Lord our God has put us to silence And given us water of gall to drink, Because we have sinned against the Lord.

Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел, И напоил ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на Господа.

15 “ We looked for peace, but no good came; And for a time of health, and there was trouble!

Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, - Време на изцеление, но, ето, смущение.

16 T he snorting of His horses was heard from Dan. The whole land trembled at the sound of the neighing of His strong ones; For they have come and devoured the land and all that is in it, The city and those who dwell in it.”

Пръхането на конете му се чу от Дан; Цялата страна се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та изпоядоха страната и всичко, що има по нея, Града и ония, които живеят в него.

17 “ For behold, I will send serpents among you, Vipers which cannot be charmed, And they shall bite you,” says the Lord. The Prophet Mourns for the People

Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, Които не се омайват, Но ще ви хапят, казва Господ.

18 I would comfort myself in sorrow; My heart is faint in me.

Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дън изнемощяло.

19 L isten! The voice, The cry of the daughter of my people From a far country: “ Is not the Lord in Zion? Is not her King in her?” “Why have they provoked Me to anger With their carved images— With foreign idols?”

Ето, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, <като казва>: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, С чуждите суети?

20 “ The harvest is past, The summer is ended, And we are not saved!”

Премина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.

21 F or the hurt of the daughter of my people I am hurt. I am mourning; Astonishment has taken hold of me.

Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе.

22 I s there no balm in Gilead, Is there no physician there? Why then is there no recovery For the health of the daughter of my people?

Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?