1 L ord, You have been our dwelling place in all generations.

(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33: 1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 B efore the mountains were brought forth, Or ever You had formed the earth and the world, Even from everlasting to everlasting, You are God.

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 Y ou turn man to destruction, And say, “Return, O children of men.”

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 F or a thousand years in Your sight Are like yesterday when it is past, And like a watch in the night.

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

5 Y ou carry them away like a flood; They are like a sleep. In the morning they are like grass which grows up:

Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

6 I n the morning it flourishes and grows up; In the evening it is cut down and withers.

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 F or we have been consumed by Your anger, And by Your wrath we are terrified.

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 Y ou have set our iniquities before You, Our secret sins in the light of Your countenance.

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

9 F or all our days have passed away in Your wrath; We finish our years like a sigh.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 T he days of our lives are seventy years; And if by reason of strength they are eighty years, Yet their boast is only labor and sorrow; For it is soon cut off, and we fly away.

Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 W ho knows the power of Your anger? For as the fear of You, so is Your wrath.

Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 S o teach us to number our days, That we may gain a heart of wisdom.

Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 R eturn, O Lord! How long? And have compassion on Your servants.

Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 O h, satisfy us early with Your mercy, That we may rejoice and be glad all our days!

Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 M ake us glad according to the days in which You have afflicted us, The years in which we have seen evil.

Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

16 L et Your work appear to Your servants, And Your glory to their children.

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 A nd let the beauty of the Lord our God be upon us, And establish the work of our hands for us; Yes, establish the work of our hands.

И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.