1 N ow Jephthah the Gileadite was a mighty man of valor, but he was the son of a harlot; and Gilead begot Jephthah.

И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

2 G ilead’s wife bore sons; and when his wife’s sons grew up, they drove Jephthah out, and said to him, “You shall have no inheritance in our father’s house, for you are the son of another woman.”

И жената на Галаада му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

3 T hen Jephthah fled from his brothers and dwelt in the land of Tob; and worthless men banded together with Jephthah and went out raiding with him.

Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.

4 I t came to pass after a time that the people of Ammon made war against Israel.

А след известно време амонците воюваха против Израиля.

5 A nd so it was, when the people of Ammon made war against Israel, that the elders of Gilead went to get Jephthah from the land of Tob.

И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,

6 T hen they said to Jephthah, “Come and be our commander, that we may fight against the people of Ammon.”

като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.

7 S o Jephthah said to the elders of Gilead, “Did you not hate me, and expel me from my father’s house? Why have you come to me now when you are in distress?”

А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте из бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?

8 A nd the elders of Gilead said to Jephthah, “That is why we have turned again to you now, that you may go with us and fight against the people of Ammon, and be our head over all the inhabitants of Gilead.”

И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.

9 S o Jephthah said to the elders of Gilead, “If you take me back home to fight against the people of Ammon, and the Lord delivers them to me, shall I be your head?”

И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, <наистина> ли ще стана началник над вас?

10 A nd the elders of Gilead said to Jephthah, “The Lord will be a witness between us, if we do not do according to your words.”

И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.

11 T hen Jephthah went with the elders of Gilead, and the people made him head and commander over them; and Jephthah spoke all his words before the Lord in Mizpah.

Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.

12 N ow Jephthah sent messengers to the king of the people of Ammon, saying, “What do you have against me, that you have come to fight against me in my land?”

Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

13 A nd the king of the people of Ammon answered the messengers of Jephthah, “Because Israel took away my land when they came up out of Egypt, from the Arnon as far as the Jabbok, and to the Jordan. Now therefore, restore those lands peaceably.”

И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия <земи> по мирен начин.

14 S o Jephthah again sent messengers to the king of the people of Ammon,

Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:

15 a nd said to him, “Thus says Jephthah: ‘Israel did not take away the land of Moab, nor the land of the people of Ammon;

Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

16 f or when Israel came up from Egypt, they walked through the wilderness as far as the Red Sea and came to Kadesh.

но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

17 T hen Israel sent messengers to the king of Edom, saying, “Please let me pass through your land.” But the king of Edom would not heed. And in like manner they sent to the king of Moab, but he would not consent. So Israel remained in Kadesh.

тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.

18 A nd they went along through the wilderness and bypassed the land of Edom and the land of Moab, came to the east side of the land of Moab, and encamped on the other side of the Arnon. But they did not enter the border of Moab, for the Arnon was the border of Moab.

Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

19 T hen Israel sent messengers to Sihon king of the Amorites, king of Heshbon; and Israel said to him, “Please let us pass through your land into our place.”

След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.

20 B ut Sihon did not trust Israel to pass through his territory. So Sihon gathered all his people together, encamped in Jahaz, and fought against Israel.

Но Сион не се довери на Израиля <та да го пусне> да мине през пределите му; а <напротив> Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.

21 A nd the Lord God of Israel delivered Sihon and all his people into the hand of Israel, and they defeated them. Thus Israel gained possession of all the land of the Amorites, who inhabited that country.

И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.

22 T hey took possession of all the territory of the Amorites, from the Arnon to the Jabbok and from the wilderness to the Jordan.

Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.

23 ‘ And now the Lord God of Israel has dispossessed the Amorites from before His people Israel; should you then possess it?

И сега, като Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш <земите> им?

24 W ill you not possess whatever Chemosh your god gives you to possess? So whatever the Lord our God takes possession of before us, we will possess.

Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме <земите на> всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.

25 A nd now, are you any better than Balak the son of Zippor, king of Moab? Did he ever strive against Israel? Did he ever fight against them?

И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?

26 W hile Israel dwelt in Heshbon and its villages, in Aroer and its villages, and in all the cities along the banks of the Arnon, for three hundred years, why did you not recover them within that time?

Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?

27 T herefore I have not sinned against you, but you wronged me by fighting against me. May the Lord, the Judge, render judgment this day between the children of Israel and the people of Ammon.’”

Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.

28 H owever, the king of the people of Ammon did not heed the words which Jephthah sent him. Jephthah’s Vow and Victory

Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.

29 T hen the Spirit of the Lord came upon Jephthah, and he passed through Gilead and Manasseh, and passed through Mizpah of Gilead; and from Mizpah of Gilead he advanced toward the people of Ammon.

Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.

30 A nd Jephthah made a vow to the Lord, and said, “If You will indeed deliver the people of Ammon into my hands,

И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

31 t hen it will be that whatever comes out of the doors of my house to meet me, when I return in peace from the people of Ammon, shall surely be the Lord ’s, and I will offer it up as a burnt offering.”

тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.

32 S o Jephthah advanced toward the people of Ammon to fight against them, and the Lord delivered them into his hands.

И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;

33 A nd he defeated them from Aroer as far as Minnith—twenty cities—and to Abel Keramim, with a very great slaughter. Thus the people of Ammon were subdued before the children of Israel. Jephthah’s Daughter

та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.

34 W hen Jephthah came to his house at Mizpah, there was his daughter, coming out to meet him with timbrels and dancing; and she was his only child. Besides her he had neither son nor daughter.

Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.

35 A nd it came to pass, when he saw her, that he tore his clothes, and said, “Alas, my daughter! You have brought me very low! You are among those who trouble me! For I have given my word to the Lord, and I cannot go back on it.”

И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, и не мога да отстъпя.

36 S o she said to him, “My father, if you have given your word to the Lord, do to me according to what has gone out of your mouth, because the Lord has avenged you of your enemies, the people of Ammon.”

А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, стори с мене според това, което е излязло из устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.

37 T hen she said to her father, “Let this thing be done for me: let me alone for two months, that I may go and wander on the mountains and bewail my virginity, my friends and I.”

Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца, да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.

38 S o he said, “Go.” And he sent her away for two months; and she went with her friends, and bewailed her virginity on the mountains.

И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.

39 A nd it was so at the end of two months that she returned to her father, and he carried out his vow with her which he had vowed. She knew no man. And it became a custom in Israel

И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,

40 t hat the daughters of Israel went four days each year to lament the daughter of Jephthah the Gileadite.

да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.