1 O h, give thanks to the Lord, for He is good! For His mercy endures forever.

(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.

2 L et the redeemed of the Lord say so, Whom He has redeemed from the hand of the enemy,

<Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

3 A nd gathered out of the lands, From the east and from the west, From the north and from the south.

Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

4 T hey wandered in the wilderness in a desolate way; They found no city to dwell in.

<Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град

5 H ungry and thirsty, Their soul fainted in them.

Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

6 T hen they cried out to the Lord in their trouble, And He delivered them out of their distresses.

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

7 A nd He led them forth by the right way, That they might go to a city for a dwelling place.

И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

8 O h, that men would give thanks to the Lord for His goodness, And for His wonderful works to the children of men!

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

9 F or He satisfies the longing soul, And fills the hungry soul with goodness.

Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

10 T hose who sat in darkness and in the shadow of death, Bound in affliction and irons—

<Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

11 B ecause they rebelled against the words of God, And despised the counsel of the Most High,

Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

12 T herefore He brought down their heart with labor; They fell down, and there was none to help.

Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.

13 T hen they cried out to the Lord in their trouble, And He saved them out of their distresses.

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

14 H e brought them out of darkness and the shadow of death, And broke their chains in pieces.

Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

15 O h, that men would give thanks to the Lord for His goodness, And for His wonderful works to the children of men!

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

16 F or He has broken the gates of bronze, And cut the bars of iron in two.

Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

17 F ools, because of their transgression, And because of their iniquities, were afflicted.

<А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

18 T heir soul abhorred all manner of food, And they drew near to the gates of death.

Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

19 T hen they cried out to the Lord in their trouble, And He saved them out of their distresses.

Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

20 H e sent His word and healed them, And delivered them from their destructions.

Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.

21 O h, that men would give thanks to the Lord for His goodness, And for His wonderful works to the children of men!

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

22 L et them sacrifice the sacrifices of thanksgiving, And declare His works with rejoicing.

И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

23 T hose who go down to the sea in ships, Who do business on great waters,

Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

24 T hey see the works of the Lord, And His wonders in the deep.

Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

25 F or He commands and raises the stormy wind, Which lifts up the waves of the sea.

Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,

26 T hey mount up to the heavens, They go down again to the depths; Their soul melts because of trouble.

Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

27 T hey reel to and fro, and stagger like a drunken man, And are at their wits’ end.

Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

28 T hen they cry out to the Lord in their trouble, And He brings them out of their distresses.

Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

29 H e calms the storm, So that its waves are still.

Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

30 T hen they are glad because they are quiet; So He guides them to their desired haven.

Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

31 O h, that men would give thanks to the Lord for His goodness, And for His wonderful works to the children of men!

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

32 L et them exalt Him also in the assembly of the people, And praise Him in the company of the elders.

Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

33 H e turns rivers into a wilderness, And the watersprings into dry ground;

Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

34 A fruitful land into barrenness, For the wickedness of those who dwell in it.

Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

35 H e turns a wilderness into pools of water, And dry land into watersprings.

Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

36 T here He makes the hungry dwell, That they may establish a city for a dwelling place,

И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

37 A nd sow fields and plant vineyards, That they may yield a fruitful harvest.

И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

38 H e also blesses them, and they multiply greatly; And He does not let their cattle decrease.

Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

39 W hen they are diminished and brought low Through oppression, affliction, and sorrow,

Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

40 H e pours contempt on princes, And causes them to wander in the wilderness where there is no way;

Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

41 Y et He sets the poor on high, far from affliction, And makes their families like a flock.

А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

42 T he righteous see it and rejoice, And all iniquity stops its mouth.

Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

43 W hoever is wise will observe these things, And they will understand the lovingkindness of the Lord.

Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.