1 A nd when it was decided that we should sail to Italy, they delivered Paul and some other prisoners to one named Julius, a centurion of the Augustan Regiment.

И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 S o, entering a ship of Adramyttium, we put to sea, meaning to sail along the coasts of Asia. Aristarchus, a Macedonian of Thessalonica, was with us.

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 A nd the next day we landed at Sidon. And Julius treated Paul kindly and gave him liberty to go to his friends and receive care.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

4 W hen we had put to sea from there, we sailed under the shelter of Cyprus, because the winds were contrary.

И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

5 A nd when we had sailed over the sea which is off Cilicia and Pamphylia, we came to Myra, a city of Lycia.

И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира.

6 T here the centurion found an Alexandrian ship sailing to Italy, and he put us on board.

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

7 W hen we had sailed slowly many days, and arrived with difficulty off Cnidus, the wind not permitting us to proceed, we sailed under the shelter of Crete off Salmone.

И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон.

8 P assing it with difficulty, we came to a place called Fair Havens, near the city of Lasea. Paul’s Warning Ignored

И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

9 N ow when much time had been spent, and sailing was now dangerous because the Fast was already over, Paul advised them,

Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

10 s aying, “Men, I perceive that this voyage will end with disaster and much loss, not only of the cargo and ship, but also our lives.”

Господа, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 N evertheless the centurion was more persuaded by the helmsman and the owner of the ship than by the things spoken by Paul.

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

12 A nd because the harbor was not suitable to winter in, the majority advised to set sail from there also, if by any means they could reach Phoenix, a harbor of Crete opening toward the southwest and northwest, and winter there. In the Tempest

И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.

13 W hen the south wind blew softly, supposing that they had obtained their desire, putting out to sea, they sailed close by Crete.

И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

14 B ut not long after, a tempestuous head wind arose, called Euroclydon.

Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,

15 S o when the ship was caught, and could not head into the wind, we let her drive.

и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.

16 A nd running under the shelter of an island called Clauda, we secured the skiff with difficulty.

И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17 W hen they had taken it on board, they used cables to undergird the ship; and fearing lest they should run aground on the Syrtis Sands, they struck sail and so were driven.

и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 A nd because we were exceedingly tempest-tossed, the next day they lightened the ship.

И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.

19 O n the third day we threw the ship’s tackle overboard with our own hands.

И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

20 N ow when neither sun nor stars appeared for many days, and no small tempest beat on us, all hope that we would be saved was finally given up.

И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 B ut after long abstinence from food, then Paul stood in the midst of them and said, “Men, you should have listened to me, and not have sailed from Crete and incurred this disaster and loss.

А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

22 A nd now I urge you to take heart, for there will be no loss of life among you, but only of the ship.

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;

23 F or there stood by me this night an angel of the God to whom I belong and whom I serve,

защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

24 s aying, ‘Do not be afraid, Paul; you must be brought before Caesar; and indeed God has granted you all those who sail with you.’

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

25 T herefore take heart, men, for I believe God that it will be just as it was told me.

Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

26 H owever, we must run aground on a certain island.”

Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 N ow when the fourteenth night had come, as we were driven up and down in the Adriatic Sea, about midnight the sailors sensed that they were drawing near some land.

А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото <море>, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

28 A nd they took soundings and found it to be twenty fathoms; and when they had gone a little farther, they took soundings again and found it to be fifteen fathoms.

И като измериха дълбочината, намериха, <че е> двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, <че е> петнадесет разтега.

29 T hen, fearing lest we should run aground on the rocks, they dropped four anchors from the stern, and prayed for day to come.

Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

30 A nd as the sailors were seeking to escape from the ship, when they had let down the skiff into the sea, under pretense of putting out anchors from the prow,

И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

31 P aul said to the centurion and the soldiers, “Unless these men stay in the ship, you cannot be saved.”

Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

32 T hen the soldiers cut away the ropes of the skiff and let it fall off.

Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>.

33 A nd as day was about to dawn, Paul implored them all to take food, saying, “Today is the fourteenth day you have waited and continued without food, and eaten nothing.

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34 T herefore I urge you to take nourishment, for this is for your survival, since not a hair will fall from the head of any of you.”

Затуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

35 A nd when he had said these things, he took bread and gave thanks to God in the presence of them all; and when he had broken it he began to eat.

И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

36 T hen they were all encouraged, and also took food themselves.

От това всички се ободриха, та ядоха и те.

37 A nd in all we were two hundred and seventy-six persons on the ship.

И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 S o when they had eaten enough, they lightened the ship and threw out the wheat into the sea. Shipwrecked on Malta

И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39 W hen it was day, they did not recognize the land; but they observed a bay with a beach, onto which they planned to run the ship if possible.

И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

40 A nd they let go the anchors and left them in the sea, meanwhile loosing the rudder ropes; and they hoisted the mainsail to the wind and made for shore.

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

41 B ut striking a place where two seas met, they ran the ship aground; and the prow stuck fast and remained immovable, but the stern was being broken up by the violence of the waves.

Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.

42 A nd the soldiers’ plan was to kill the prisoners, lest any of them should swim away and escape.

И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43 B ut the centurion, wanting to save Paul, kept them from their purpose, and commanded that those who could swim should jump overboard first and get to land,

Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

44 a nd the rest, some on boards and some on parts of the ship. And so it was that they all escaped safely to land.

и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.