1 N ow Samson went to Gaza and saw a harlot there, and went in to her.

След това, Самсон отиде в Газа, гдето видя една блудница, и влезе при нея.

2 W hen the Gazites were told, “Samson has come here!” they surrounded the place and lay in wait for him all night at the gate of the city. They were quiet all night, saying, “In the morning, when it is daylight, we will kill him.”

<И каза се> на газяните: Самсон дойде тук. А те го обиколиха и цяла нощ седяха в засада за него при градската порта; и таеха се цяла нощ, като казваха: Преди да съмне утре ще го убием.

3 A nd Samson lay low till midnight; then he arose at midnight, took hold of the doors of the gate of the city and the two gateposts, pulled them up, bar and all, put them on his shoulders, and carried them to the top of the hill that faces Hebron.

А Самсон спа до среднощ; и, като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта и двата стълба, та ги изкърти заедно с лоста, тури ги на рамената си, и изнесе ги на върха на хълма, който е срещу Хеврон.

4 A fterward it happened that he loved a woman in the Valley of Sorek, whose name was Delilah.

След това, той залюби една жена в долината Сорик на име Далила.

5 A nd the lords of the Philistines came up to her and said to her, “Entice him, and find out where his great strength lies, and by what means we may overpower him, that we may bind him to afflict him; and every one of us will give you eleven hundred pieces of silver.”

И филистимските началници, като дойдоха при нея, рекоха й: Предумай го и виж в що се състои голямата му сила, и как можем му надви та да го вържем, за да го оскърбим; а ние ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърника.

6 S o Delilah said to Samson, “Please tell me where your great strength lies, and with what you may be bound to afflict you.”

Далила, прочее, каза на Самсона: Яви ми, моля, в що се състои голямата ти сила, и с какво трябва да те вържат, за да те оскърбят.

7 A nd Samson said to her, “If they bind me with seven fresh bowstrings, not yet dried, then I shall become weak, and be like any other man.”

И рече й Самсон: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още не изсъхнали, тогава ще стана безсилен, и ще бъда като всеки друг човек.

8 S o the lords of the Philistines brought up to her seven fresh bowstrings, not yet dried, and she bound him with them.

Тогава филистимските началници й донесоха седем пресни тетиви, още не изсъхнали; и тя го върза с тях.

9 N ow men were lying in wait, staying with her in the room. And she said to him, “The Philistines are upon you, Samson!” But he broke the bowstrings as a strand of yarn breaks when it touches fire. So the secret of his strength was not known.

(А в спалнята й имаше засада). И тя му рече: Филистимците връх тебе, Самсоне! А той скъса тетивите, както би се скъсала връв от кълчища, когато се допре {Еврейски: когато помирише.} до огъня. И силата му не се узна.

10 T hen Delilah said to Samson, “Look, you have mocked me and told me lies. Now, please tell me what you may be bound with.”

После Далила каза на Самсона: Ето, ти си ме подиграл и си ме излъгал; кажи ми сега, моля, с какво трябва да те вържат.

11 S o he said to her, “If they bind me securely with new ropes that have never been used, then I shall become weak, and be like any other man.”

А той й рече: Ако ме вържат яко с нови въжета, още не употребявани, тогава ще стана безсилен, и ще бъда като всеки друг човек.

12 T herefore Delilah took new ropes and bound him with them, and said to him, “The Philistines are upon you, Samson!” And men were lying in wait, staying in the room. But he broke them off his arms like a thread.

Далила, прочее, взе нови въжета та го върза с тях, и рече му: Филистимците връх тебе, Самсоне! (А засадата седеше в спалнята). А той ги скъса от мишците си като нишка.

13 D elilah said to Samson, “Until now you have mocked me and told me lies. Tell me what you may be bound with.” And he said to her, “If you weave the seven locks of my head into the web of the loom”—

Тогава Далила рече на Самсона: До сега си ме подигравал и си ме лъгал; кажи ми с какво трябва да те вържат. А той й рече: Ако втъчеш седемте плитки на главата ми в тъкането.

14 S o she wove it tightly with the batten of the loom, and said to him, “The Philistines are upon you, Samson!” But he awoke from his sleep, and pulled out the batten and the web from the loom.

И тя <ги втъка и> завря колчето; тогава му рече: Филистимците връх тебе, Самсоне! А той се събуди от съня си, и изтръгна колчето на стана с тъкането.

15 T hen she said to him, “How can you say, ‘I love you,’ when your heart is not with me? You have mocked me these three times, and have not told me where your great strength lies. ”

Тогава тя му рече: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мене? Ето, тия три пъти ти ме излъга и не ми яви в що се състои голямата ти сила.

16 A nd it came to pass, when she pestered him daily with her words and pressed him, so that his soul was vexed to death,

И понеже му досаждаше всеки ден с думите си, и толкоз настояваше пред него, щото душата му се притесни до смърт,

17 t hat he told her all his heart, and said to her, “No razor has ever come upon my head, for I have been a Nazirite to God from my mother’s womb. If I am shaven, then my strength will leave me, and I shall become weak, and be like any other man.”

той й откри всичкото си сърце като й рече: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм Назирей Богу още от утробата на майка си; ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мене, та ще стана безсилен, и ще бъда като всеки друг човек.

18 W hen Delilah saw that he had told her all his heart, she sent and called for the lords of the Philistines, saying, “Come up once more, for he has told me all his heart.” So the lords of the Philistines came up to her and brought the money in their hand.

А като видя Далила че й откри цялото си сърце, прати да повикат филистимските началници, като каза: Дойдете и тоя път, защото той ми откри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея, та донесоха и парите в ръцете си.

19 T hen she lulled him to sleep on her knees, and called for a man and had him shave off the seven locks of his head. Then she began to torment him, and his strength left him.

И тя го приспа на коленете си, па повика човек та обръсна седемте плитки на главата му; и тя започна да го оскърбява. И силата му се оттегли от него.

20 A nd she said, “The Philistines are upon you, Samson!” So he awoke from his sleep, and said, “I will go out as before, at other times, and shake myself free!” But he did not know that the Lord had departed from him.

Тогава тя рече: Филистимците връх тебе, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза както друг път и ще се отърся. Но той не знаеше, че Господ беше се оттеглил от него.

21 T hen the Philistines took him and put out his eyes, and brought him down to Gaza. They bound him with bronze fetters, and he became a grinder in the prison.

И тъй, филистимците го хванаха и избодоха очите му, и като го отведоха в Газа, вързаха го с медни окови; и той мелеше в тъмницата.

22 H owever, the hair of his head began to grow again after it had been shaven. Samson Dies with the Philistines

Но космите на главата му почнаха <пак> да растат след като бе обръснат.

23 N ow the lords of the Philistines gathered together to offer a great sacrifice to Dagon their god, and to rejoice. And they said: “Our god has delivered into our hands Samson our enemy!”

И филистимските началници се събраха, за да принесат голяма жертва на бога си Дагона и да се развеселят, защото си рекоха: Нашият бог предаде в ръката ни неприятеля ни Самсона.

24 W hen the people saw him, they praised their god; for they said: “Our god has delivered into our hands our enemy, The destroyer of our land, And the one who multiplied our dead.”

И когато го видяха людете, хвалеха бога си, казвайки: Нашият бог предаде в ръката ни неприятеля ни, разорителя на земята ни, който е убил множество от нас.

25 S o it happened, when their hearts were merry, that they said, “Call for Samson, that he may perform for us.” So they called for Samson from the prison, and he performed for them. And they stationed him between the pillars.

И когато се развеселиха сърцата им, рекоха: Повикайте Самсона, за да му се подиграваме {Еврейски: Да стане за подигравка.}. И тъй, повикаха Самсона из тъмницата, та стана за подигравка пред тях; след което го поставиха между стълбовете <на къщата>.

26 T hen Samson said to the lad who held him by the hand, “Let me feel the pillars which support the temple, so that I can lean on them.”

Тогава Самсон каза на момченцето, което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се подпра на тях.

27 N ow the temple was full of men and women. All the lords of the Philistines were there—about three thousand men and women on the roof watching while Samson performed.

А къщата беше пълна с мъже и жени; там бяха и всичките филистимски началници, и на покрива около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсона, като беше станал за подигравка.

28 T hen Samson called to the Lord, saying, “O Lord God, remember me, I pray! Strengthen me, I pray, just this once, O God, that I may with one blow take vengeance on the Philistines for my two eyes!”

Тогава Самсон извика към Господа, казвайки: Господи Иеова, помни ме, моля; и подкрепи ме, моля, само тоя път, Боже, за да отмъстя <поне> еднъж на филистимците за двете си очи.

29 A nd Samson took hold of the two middle pillars which supported the temple, and he braced himself against them, one on his right and the other on his left.

И Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и опря се на тях, на единия с дясната си ръка, и на другия с лявата.

30 T hen Samson said, “Let me die with the Philistines!” And he pushed with all his might, and the temple fell on the lords and all the people who were in it. So the dead that he killed at his death were more than he had killed in his life.

И рече Самсон: Нека умра с филистимците. И наведе се с всичката си сила; и къщата падна върху началниците и върху всичките люде, които бяха в нея. Така, умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от ония, които бе убил през живота си.

31 A nd his brothers and all his father’s household came down and took him, and brought him up and buried him between Zorah and Eshtaol in the tomb of his father Manoah. He had judged Israel twenty years.

Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и като го взеха, занесоха го та го погребаха в гроба на баща му Маноя, между Сарая и Естаол. И той съди Израиля двадесет години.