1 B ut it so happened, when Sanballat heard that we were rebuilding the wall, that he was furious and very indignant, and mocked the Jews.

А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.

2 A nd he spoke before his brethren and the army of Samaria, and said, “What are these feeble Jews doing? Will they fortify themselves? Will they offer sacrifices? Will they complete it in a day? Will they revive the stones from the heaps of rubbish— stones that are burned?”

И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

3 N ow Tobiah the Ammonite was beside him, and he said, “Whatever they build, if even a fox goes up on it, he will break down their stone wall.”

А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи <по него>, ще събори каменната им стена.

4 H ear, O our God, for we are despised; turn their reproach on their own heads, and give them as plunder to a land of captivity!

Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.

5 D o not cover their iniquity, and do not let their sin be blotted out from before You; for they have provoked You to anger before the builders.

Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

6 S o we built the wall, and the entire wall was joined together up to half its height, for the people had a mind to work.

Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината <от височината> си; защото людете имаха присърце работата.

7 N ow it happened, when Sanballat, Tobiah, the Arabs, the Ammonites, and the Ashdodites heard that the walls of Jerusalem were being restored and the gaps were beginning to be closed, that they became very angry,

Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;

8 a nd all of them conspired together to come and attack Jerusalem and create confusion.

и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

9 N evertheless we made our prayer to our God, and because of them we set a watch against them day and night.

А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи <да пазят> против тях денем и нощем, <понеже се бояхме> от тях.

10 T hen Judah said, “The strength of the laborers is failing, and there is so much rubbish that we are not able to build the wall.”

Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

11 A nd our adversaries said, “They will neither know nor see anything, till we come into their midst and kill them and cause the work to cease.”

А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.

12 S o it was, when the Jews who dwelt near them came, that they told us ten times, “From whatever place you turn, they will be upon us.”

И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.

13 T herefore I positioned men behind the lower parts of the wall, at the openings; and I set the people according to their families, with their swords, their spears, and their bows.

Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

14 A nd I looked, and arose and said to the nobles, to the leaders, and to the rest of the people, “Do not be afraid of them. Remember the Lord, great and awesome, and fight for your brethren, your sons, your daughters, your wives, and your houses.”

И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

15 A nd it happened, when our enemies heard that it was known to us, and that God had brought their plot to nothing, that all of us returned to the wall, everyone to his work.

А когато неприятелите ни чуха, че <намерението им> било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.

16 S o it was, from that time on, that half of my servants worked at construction, while the other half held the spears, the shields, the bows, and wore armor; and the leaders were behind all the house of Judah.

И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха {Еврейски: Бяха зад.} целия Юдов дом.

17 T hose who built on the wall, and those who carried burdens, loaded themselves so that with one hand they worked at construction, and with the other held a weapon.

Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

18 E very one of the builders had his sword girded at his side as he built. And the one who sounded the trumpet was beside me.

и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.

19 T hen I said to the nobles, the rulers, and the rest of the people, “The work is great and extensive, and we are separated far from one another on the wall.

И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;

20 W herever you hear the sound of the trumpet, rally to us there. Our God will fight for us.”

затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

21 S o we labored in the work, and half of the men held the spears from daybreak until the stars appeared.

Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

22 A t the same time I also said to the people, “Let each man and his servant stay at night in Jerusalem, that they may be our guard by night and a working party by day.”

И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

23 S o neither I, my brethren, my servants, nor the men of the guard who followed me took off our clothes, except that everyone took them off for washing.

И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки <държеше> оръжието си <даже, когато отиваше> на водата <да се мие>.