1 ¶ Now Jephthah existed then, a Gileadite, a mighty man of valour, the son of a harlot unto whom Gilead had begat a son.

И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

2 A nd Gilead’s wife bore him sons; and when his wife’s sons grew up, they threw Jephthah out and said unto him, Thou shalt not inherit in our father’s house, for thou art the son of a strange woman.

И жената на Галаада му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

3 T hen Jephthah fled from his brethren and dwelt in the land of Tob; and vain men joined themselves to Jephthah and went out with him.

Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.

4 ¶ And it came to pass after some days that the sons of Ammon made war against Israel.

А след известно време амонците воюваха против Израиля.

5 A nd when the sons of Ammon made war against Israel, the elders of Gilead went to fetch Jephthah out of the land of Tob;

И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,

6 a nd they said unto Jephthah, Come, and thou shalt be our captain that we may fight with the sons of Ammon.

като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.

7 A nd Jephthah said unto the elders of Gilead, Did not ye hate me and expel me out of my father’s house? Why, therefore, are ye come unto me now when ye are in distress?

А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте из бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?

8 A nd the elders of Gilead said unto Jephthah, For this same reason we turn again to thee now that thou may go with us and fight against the sons of Ammon and be our head over all the inhabitants of Gilead.

И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.

9 T hen Jephthah said unto the elders of Gilead, If ye bring me home again to fight against the sons of Ammon and the LORD delivers them before me, shall I be your head?

И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, <наистина> ли ще стана началник над вас?

10 A nd the elders of Gilead said unto Jephthah, Let the LORD hear between us, if we do not comply with thy words.

И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.

11 T hen Jephthah went with the elders of Gilead, and the people made him head and prince over them; and Jephthah spoke all his words before the LORD in Mizpeh.

Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.

12 ¶ And Jephthah sent ambassadors unto the king of the sons of Ammon, saying, What hast thou to do with me that thou art come against me to fight in my land?

Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

13 A nd the king of the sons of Ammon replied unto the ambassadors of Jephthah, Because Israel took away my land, when they came up out of Egypt, from Arnon even unto Jabbok and unto the Jordan; now, therefore, restore those lands again peaceably.

И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия <земи> по мирен начин.

14 T hen Jephthah sent ambassadors again unto the king of the sons of Ammon,

Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:

15 s aying unto him, Thus hath Jephthah said, Israel did not take land from Moab, nor land from the sons of Ammon,

Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

16 b ut Israel came up from Egypt and walked through the wilderness unto the Red sea and came to Kadesh.

но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

17 T hen Israel sent messengers unto the king of Edom, saying, Let me, I pray thee, pass through thy land. But the king of Edom would not hear them. And in like manner they sent unto the king of Moab, but he would not consent either; therefore Israel abode in Kadesh.

тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.

18 T hen they went along through the wilderness and went around the land of Edom and the land of Moab and came by the side of the rising of the sun to the land of Moab; they pitched their camp on the other side of Arnon and did not enter within the border of Moab, for Arnon was the border of Moab.

Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

19 A nd Israel sent messengers unto Sihon, king of the Amorites, the king of Heshbon; and Israel said unto him, Let us pass, we pray thee, through thy land into my place.

След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.

20 B ut Sihon did not trust Israel to pass through his border; but Sihon gathered all his people together and pitched camp in Jahaz and fought against Israel.

Но Сион не се довери на Израиля <та да го пусне> да мине през пределите му; а <напротив> Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.

21 B ut the LORD God of Israel delivered Sihon and all his people into the hand of Israel, and they smote them; so Israel possessed all the land of the Amorite that inhabited that land.

И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.

22 A nd they possessed all the border of the Amorites from Arnon even unto Jabbok and from the wilderness even unto the Jordan.

Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.

23 S o now the LORD God of Israel has expelled the Amorites from before his people Israel and should thou possess it?

И сега, като Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш <земите> им?

24 I f Chemosh thy god should expel anyone for you, would thou not possess it? So whoever the LORD our God shall drive out from before us, them will we possess.

Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме <земите на> всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.

25 A rt thou better now in any thing than Balak, the son of Zippor, king of Moab? Peradventure did he ever strive against Israel? Peradventure did he ever fight against them?

И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?

26 F urthermore, Israel has dwelt in Heshbon and her towns and in Aroer and her towns and in all the cities that are along by the coasts of Arnon, for three hundred years. Why, therefore, did ye not recover them within that time?

Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?

27 T herefore, I have not sinned against thee, but thou doest me wrong to war against me; let the LORD, who is the Judge, judge this day between the sons of Israel and the sons of Ammon.

Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.

28 B ut the king of the sons of Ammon did not hear the reasons of Jephthah which he sent him.

Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.

29 ¶ Then the Spirit of the LORD came upon Jephthah, and he passed through Gilead and Manasseh and passed through Mizpeh of Gilead, and from Mizpeh of Gilead he went unto the sons of Ammon.

Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.

30 A nd Jephthah vowed a vow unto the LORD and said, If thou shalt without fail deliver the sons of Ammon into my hands,

И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

31 w hoever comes forth of the doors of my house to meet me when I return in peace from the sons of Ammon shall surely be the LORD’s, and I will offer them up for a burnt offering.

тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.

32 S o Jephthah went over unto the sons of Ammon to fight against them, and the LORD delivered them into his hands.

И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;

33 A nd he smote them from Aroer, even unto Minnith twenty cities, and unto the plain of the vineyards, with a very great slaughter. Thus the sons of Ammon were subdued before the sons of Israel.

та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.

34 A nd Jephthah came to Mizpeh unto his house, and, behold, his daughter came out to meet him with timbrels and with dances; and she was his only child; beside her he had neither son nor daughter.

Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.

35 A nd it came to pass, when he saw her, that he rent his clothes and said, Alas, my daughter! thou hast brought me very low, and thou art one of those that trouble me, for I have opened my mouth unto the LORD, and I cannot go back.

И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, и не мога да отстъпя.

36 A nd she said unto him, My father, if thou hast opened thy mouth unto the LORD, do to me according to that which has proceeded out of thy mouth, forasmuch as the LORD has taken vengeance for thee of thine enemies, even of the sons of Ammon.

А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, стори с мене според това, което е излязло из устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.

37 A nd she said again unto her father, Let this thing be done for me; let me alone two months, that I may go up and down upon the mountains and bewail my virginity, I and my companions.

Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца, да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.

38 A nd he said, Go. And he sent her away for two months, and she went with her companions and bewailed her virginity upon the mountains.

И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.

39 A nd it came to pass at the end of two months that she returned unto her father, who did with her according to his vow which he had vowed. And she had never known a man. From here came the custom in Israel

И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,

40 t hat the daughters of Israel went yearly to lament the daughter of Jephthah, the Gileadite, four days in a year.

да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.