1 ¶ Now Jephthah existed then, a Gileadite, a mighty man of valour, the son of a harlot unto whom Gilead had begat a son.

Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

2 A nd Gilead’s wife bore him sons; and when his wife’s sons grew up, they threw Jephthah out and said unto him, Thou shalt not inherit in our father’s house, for thou art the son of a strange woman.

Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

3 T hen Jephthah fled from his brethren and dwelt in the land of Tob; and vain men joined themselves to Jephthah and went out with him.

Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.

4 ¶ And it came to pass after some days that the sons of Ammon made war against Israel.

А след известно време амонците воюваха против Израел.

5 A nd when the sons of Ammon made war against Israel, the elders of Gilead went to fetch Jephthah out of the land of Tob;

И когато амонците се биеха с Израел, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.

6 a nd they said unto Jephthah, Come, and thou shalt be our captain that we may fight with the sons of Ammon.

Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.

7 A nd Jephthah said unto the elders of Gilead, Did not ye hate me and expel me out of my father’s house? Why, therefore, are ye come unto me now when ye are in distress?

А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?

8 A nd the elders of Gilead said unto Jephthah, For this same reason we turn again to thee now that thou may go with us and fight against the sons of Ammon and be our head over all the inhabitants of Gilead.

Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.

9 T hen Jephthah said unto the elders of Gilead, If ye bring me home again to fight against the sons of Ammon and the LORD delivers them before me, shall I be your head?

А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?

10 A nd the elders of Gilead said unto Jephthah, Let the LORD hear between us, if we do not comply with thy words.

Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.

11 T hen Jephthah went with the elders of Gilead, and the people made him head and prince over them; and Jephthah spoke all his words before the LORD in Mizpeh.

Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред Господа в Масфа.

12 ¶ And Jephthah sent ambassadors unto the king of the sons of Ammon, saying, What hast thou to do with me that thou art come against me to fight in my land?

След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

13 A nd the king of the sons of Ammon replied unto the ambassadors of Jephthah, Because Israel took away my land, when they came up out of Egypt, from Arnon even unto Jabbok and unto the Jordan; now, therefore, restore those lands again peaceably.

А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израел, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.

14 T hen Jephthah sent ambassadors again unto the king of the sons of Ammon,

Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:

15 s aying unto him, Thus hath Jephthah said, Israel did not take land from Moab, nor land from the sons of Ammon,

Така казва Ефтай: Израел не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

16 b ut Israel came up from Egypt and walked through the wilderness unto the Red sea and came to Kadesh.

но когато Израел идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

17 T hen Israel sent messengers unto the king of Edom, saying, Let me, I pray thee, pass through thy land. But the king of Edom would not hear them. And in like manner they sent unto the king of Moab, but he would not consent either; therefore Israel abode in Kadesh.

Израел прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израел прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израел остана в Кадис.

18 T hen they went along through the wilderness and went around the land of Edom and the land of Moab and came by the side of the rising of the sun to the land of Moab; they pitched their camp on the other side of Arnon and did not enter within the border of Moab, for Arnon was the border of Moab.

Тогава Израел мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

19 A nd Israel sent messengers unto Sihon, king of the Amorites, the king of Heshbon; and Israel said unto him, Let us pass, we pray thee, through thy land into my place.

След това Израел прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.

20 B ut Sihon did not trust Israel to pass through his border; but Sihon gathered all his people together and pitched camp in Jahaz and fought against Israel.

Но Сион не се довери на Израел дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израел.

21 B ut the LORD God of Israel delivered Sihon and all his people into the hand of Israel, and they smote them; so Israel possessed all the land of the Amorite that inhabited that land.

Господ, Израелевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израел и те ги избиха. По този начин Израел завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.

22 A nd they possessed all the border of the Amorites from Arnon even unto Jabbok and from the wilderness even unto the Jordan.

Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.

23 S o now the LORD God of Israel has expelled the Amorites from before his people Israel and should thou possess it?

И сега, след като Господ, Израелевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израел, ти ли ще притежаваш земите им?

24 I f Chemosh thy god should expel anyone for you, would thou not possess it? So whoever the LORD our God shall drive out from before us, them will we possess.

Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Йехова, нашият Бог, е изгонил пред нас.

25 A rt thou better now in any thing than Balak, the son of Zippor, king of Moab? Peradventure did he ever strive against Israel? Peradventure did he ever fight against them?

И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израел и воювал ли е някога против него?

26 F urthermore, Israel has dwelt in Heshbon and her towns and in Aroer and her towns and in all the cities that are along by the coasts of Arnon, for three hundred years. Why, therefore, did ye not recover them within that time?

Триста години са минали, откак Израел се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?

27 T herefore, I have not sinned against thee, but thou doest me wrong to war against me; let the LORD, who is the Judge, judge this day between the sons of Israel and the sons of Ammon.

Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, Съдията, нека съди днес между израелтяните и амонците.

28 B ut the king of the sons of Ammon did not hear the reasons of Jephthah which he sent him.

Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.

29 ¶ Then the Spirit of the LORD came upon Jephthah, and he passed through Gilead and Manasseh and passed through Mizpeh of Gilead, and from Mizpeh of Gilead he went unto the sons of Ammon.

Тогава Господният Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.

30 A nd Jephthah vowed a vow unto the LORD and said, If thou shalt without fail deliver the sons of Ammon into my hands,

Ефтай направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

31 w hoever comes forth of the doors of my house to meet me when I return in peace from the sons of Ammon shall surely be the LORD’s, and I will offer them up for a burnt offering.

онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса всеизгаряне.

32 S o Jephthah went over unto the sons of Ammon to fight against them, and the LORD delivered them into his hands.

И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде в ръката му.

33 A nd he smote them from Aroer, even unto Minnith twenty cities, and unto the plain of the vineyards, with a very great slaughter. Thus the sons of Ammon were subdued before the sons of Israel.

Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израелтяните.

34 A nd Jephthah came to Mizpeh unto his house, and, behold, his daughter came out to meet him with timbrels and with dances; and she was his only child; beside her he had neither son nor daughter.

Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.

35 A nd it came to pass, when he saw her, that he rent his clothes and said, Alas, my daughter! thou hast brought me very low, and thou art one of those that trouble me, for I have opened my mouth unto the LORD, and I cannot go back.

И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господа и не мога да се отрека.

36 A nd she said unto him, My father, if thou hast opened thy mouth unto the LORD, do to me according to that which has proceeded out of thy mouth, forasmuch as the LORD has taken vengeance for thee of thine enemies, even of the sons of Ammon.

А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на Господа, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.

37 A nd she said again unto her father, Let this thing be done for me; let me alone two months, that I may go up and down upon the mountains and bewail my virginity, I and my companions.

Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо - пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.

38 A nd he said, Go. And he sent her away for two months, and she went with her companions and bewailed her virginity upon the mountains.

Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.

39 A nd it came to pass at the end of two months that she returned unto her father, who did with her according to his vow which he had vowed. And she had never known a man. From here came the custom in Israel

В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израел

40 t hat the daughters of Israel went yearly to lament the daughter of Jephthah, the Gileadite, four days in a year.

Израелевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.