1 ¶ After this Job opened his mouth and cursed his day.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 A nd Job spoke and said,

Йов проговори:

3 L et the day perish in which I was born and the night in which it was said, There is a man child conceived.

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

4 L et that day be darkness; let not God regard it from above; neither let the light shine upon it.

Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

5 L et darkness and the shadow of death redeem it; let a cloud dwell upon it; let the blackness of the day terrify it.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

6 A s for that night, let darkness seize upon it; let it not be joined unto the days of the year; let it not come into the number of the months.

Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

7 O , let that night be solitary; let no song come therein!

Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

8 L et them curse it that curse the day, who are ready to raise up their mourning.

Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

9 L et the stars of its dawn be darkened; they waited for light, but have none; neither let them see the dawning of the day;

Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

10 b ecause it did not shut up the doors of my mother’s womb nor hide the misery from my eyes.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

11 ¶ Why did I not die from the womb? Why did I not give up the spirit when I came out of the belly?

Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

12 W hy did the knees receive me? Of what use the breasts that I should suck?

Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

13 F or now I should have lain still and been quiet; I should have slept; then I would have been at rest,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

14 w ith the kings and the counsellors of the earth, who built desolate places for themselves;

Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

15 o r with princes that had gold, who filled their houses with silver.

или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

16 O r, why was I not hidden as an untimely birth, as infants who never saw light?

или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

17 T here the wicked cease from troubling; and there the weary are at rest.

Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

18 T here the prisoners rest together, they do not hear the voice of the oppressor.

Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

19 T he small and the great are there, and the slave is free from his master.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

20 ¶ Why is light given to him that is in misery, and life unto the bitter in soul;

Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

21 w ho long for death, but it comes not; and search for it more than for hid treasures;

които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

22 w ho rejoice exceedingly and are glad when they can find the grave;

които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

23 t o the man who does not know which way he goes and whom God has hedged in?

Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

24 F or my sighing comes before I eat, and my roarings are poured out like the waters.

Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

25 F or the thing which I greatly feared is come upon me and that which I was afraid of is come unto me.

Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

26 I never had prosperity, nor did I secure myself, neither was I at rest; yet trouble came.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.