1 ¶ Then Paul, earnestly beholding the council, said, Men and brethren, I have lived in all good conscience before God until this day.

И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

2 A nd the prince of the priests, Ananias, commanded those that stood by him to smite him on the mouth.

А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

3 T hen Paul said unto him, God shall smite thee, thou whitewashed wall, for dost thou sit to judge me after the law and command me to be smitten contrary to the law?

Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят!

4 A nd those that stood by said, Dost thou revile God’s high priest?

А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?

5 T hen Paul said, I did not know, brethren, that he was the prince of the priests, for it is written, Thou shalt not speak evil of the ruler of thy people.

И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

6 ¶ But when Paul perceived that the one part were Sadducees and the other Pharisees, he cried out in the council, Men and brethren, I am a Pharisee, the son of a Pharisee, and of the hope and resurrection of the dead I am called in question.

А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

7 A nd when he had so said, there arose a dissension between the Pharisees and the Sadducees, and the multitude was divided.

И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

8 F or the Sadducees say that there is no resurrection, neither angel, nor spirit; but the Pharisees confess both.

Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

9 A nd there arose a great cry; and the scribes that were of the Pharisees’ part arose and strove, saying, We find no evil in this man, but if a spirit or an angel has spoken to him, let us not fight against God.

И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?

10 A nd when there arose a great dissension, the tribunal, fearing lest Paul should have been pulled in pieces by them, commanded the soldiers to go down and to take him by force from among them and to bring him into the fortress.

И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.

11 A nd the night following the Lord stood by him and said, Be of good cheer, Paul, for as thou hast testified of me in Jerusalem, so must thou also bear witness at Rome.

А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. Заговорът срещу Павел

12 ¶ And when it was day, certain of the Jews banded together and they vowed under a curse, saying that they would neither eat nor drink until they had killed Paul.

И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.

13 A nd they were more than forty who had made this conspiracy.

Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.

14 A nd they came to the princes of the priests and the elders and said, We have made a vow of anathema that we will eat nothing until we have slain Paul.

Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва - да не вкусим нищо, докато не убием Павел.

15 N ow therefore ye with the council signify to the tribunal that he bring him down unto you tomorrow, as though ye would enquire something more certain concerning him, and we, before he arrives, are ready to kill him.

А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.

16 A nd when Paul’s sister’s son heard of their ambush, he went and entered into the fortress and told Paul.

Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.

17 T hen Paul called one of the centurions unto him and said, Bring this young man unto the tribunal, for he has a certain thing to tell him.

Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.

18 S o he took him and brought him to the tribunal and said, Paul the prisoner called me unto him and asked me to bring this young man unto thee, who has something to say unto thee.

И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

19 T hen the tribunal took him by the hand and went with him aside privately and asked him, What is that thou hast to tell me?

А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?

20 A nd he said, The Jews have agreed to ask thee that thou would bring down Paul tomorrow into the council, as though they would enquire something more certain of him.

А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му.

21 B ut do not believe them, for more than forty of them lie in wait to ambush him, who have vowed under a curse that they will neither eat nor drink until they have killed him, and now they are ready, looking for a promise from thee.

Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.

22 S o the tribunal then let the young man depart and charged him, See thou tell no one that thou hast showed these things to me.

И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това. Отвеждането на Павел в Цезарея

23 A nd he called unto him two centurions, saying, Make ready two hundred soldiers to go to Caesarea and seventy horsemen and two hundred spearmen, at the third hour of the night

Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.

24 a nd provide them beasts that they may set Paul on and bring him safe unto Felix the governor.

Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.

25 A nd he wrote a letter after this manner:

Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

26 C laudius Lysias unto the most excellent governor Felix sends greeting.

От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!

27 T his man was taken of the Jews and should have been killed by them; then I came with an army and rescued him, having understood that he was a Roman.

Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.

28 A nd when I desired to know the cause of why they accused him, I brought him forth into their council,

И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния Синедрион;

29 w hom I found to be accused of questions of their law, but to have nothing laid to his charge worthy of death or of bonds.

и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.

30 A nd when it was told me how the Jews lay in wait to ambush the man, I sent straightway to thee and gave commandment to his accusers also to say before thee what they had against him. Farewell.

И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве.

31 T hen the soldiers, as it was commanded them, took Paul and brought him by night to Antipatris.

И така, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.

32 O n the next day they left the horsemen to go with him and returned to the fortress,

И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

33 w ho, when they came to Caesarea and delivered the epistle to the governor, presented Paul also before him.

А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.

34 A nd when the governor had read the letter, he asked of what province he was. And when he understood that he was of Cilicia,

А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза:

35 I will hear thee, said he, when thine accusers are also come. And he commanded him to be kept in Herod’s judgment hall.

Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.