1 ¶ Why dost thou stand afar off, O LORD? Why dost thou hide thyself in times of trouble?

Защо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?

2 T he wicked in his pride persecutes the poor; let them be taken in the devices that they have imagined.

Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

3 F or the wicked boasts of his heart’s desire and blesses the covetous, whom the LORD abhors.

Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

4 T he wicked, through the pride of his countenance, does not seek after God: God is not in all his thoughts.

Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.

5 H is ways are always grievous; thy judgments are far above out of his sight; as for all his enemies, he puffs at them.

Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

6 H e has said in his heart, I shall not be moved, for I shall never be in adversity.

Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

7 H is mouth is full of cursing and deceit and fraud: under his tongue is mischief and vanity.

Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.

8 H e sits in the lurking places of the villages: in the secret places he murders the innocent: his eyes are secretly set against the poor.

Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 H e lies in wait secretly as a lion in his den: he lies in wait to catch the poor: he catches the poor when he draws him into his net.

Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 H e crouches and hides himself, and many are those who fall under his power.

Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

11 H e has said in his heart, God has forgotten; he hides his face; he will never see it.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 ¶ Arise, O LORD; O God, lift up thine hand; forget not the humble.

Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

13 I n what does the wicked irritate God? He has said in his heart, Thou wilt not require accountability.

Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

14 T hou hast seen it, for thou dost behold mischief and spite to requite it with thy hand: the poor commits himself unto thee; thou art the helper of the fatherless.

Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.

15 B reak thou the arm of the wicked and the evil man; seek out his wickedness until thou find none.

Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 T he LORD is King for ever and ever; the Gentiles are perished out of his land.

Господ е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

17 L ORD, thou hast heard the desire of the humble: thou wilt prepare their heart; thou wilt cause thine ear to hear:

Господи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

18 t o judge the fatherless and the oppressed that the man of the earth may no longer oppress.

за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.