1 ¶ Then Job answered and said,

А Йов отговори:

2 I know it is so of a truth, but how shall a man be justified with God?

Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 I f he desires to contend with him, he will not be able to answer him one thing of a thousand.

Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

4 H e is wise in heart and mighty in strength; who has hardened himself against him and remained in peace?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

5 W ho uproots the mountains in his anger, and they know not who overturned them.

Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

6 W ho removes the earth out of her place and causes her pillars to tremble.

Той поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

7 W ho commands the sun, and it rises not; and seals up the stars.

Той заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

8 H e alone extends the heavens and walks upon the waves of the sea.

Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

9 H e who made Arcturus, Orion, and Pleiades, and the secret places of the south.

Той създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

10 H e who does great things past finding out, and wonders without number.

Той върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

11 B ehold, he shall pass before me, and I shall not see him; and he shall pass on, and I shall not understand him.

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

12 B ehold, he shall take away, who can cause him to restore? Who shall say unto him, What doest thou?

ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

13 G od will not withdraw his anger, and under him those who help, unto pride are bent over.

Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

14 ¶ How much less shall I answer him and choose out my words to reason with him?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 W ho even though I am righteous, yet I would not answer, but I would make supplication to my judge.

На Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

16 W ho if I were to invoke him, and he answered me; yet I would not believe that he had hearkened unto my voice.

Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 F or he has broken me with a tempest and has multiplied my wounds without cause.

Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

18 H e will not suffer me to take my breath but has filled me with bitterness.

Не ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

19 I f we were to speak of his strength, he is certainly strong; and if of his judgment, who shall cause us to meet?

Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

20 I f I justify myself, my own mouth shall condemn me: if I say, I am perfect, he shall prove me perverse.

Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 I f I say I am imperfect, I know not my soul; I would condemn my life.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

22 ¶ One thing remains, that I say, He consumes the perfect and the wicked.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

23 I f it is the scourge, it slays suddenly, and it does not laugh at the trial of the innocent.

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 T he earth is given into the hand of the wicked; he covers the faces of its judges; if it is not he who does this then, who is it and where is he?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

25 ¶ Now my days are swifter than a post; they fled away, they never saw good.

А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

26 T hey are passed away as the ships of Ebeh as the eagle that throws himself on the prey.

преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

27 I f I say, I will forget my complaint, I will leave off my heaviness and comfort myself;

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

28 I am afraid of all my troubles; I know that thou wilt not hold me guiltless.

В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 I f I am wicked, why then shall I toil in vain?

нечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

30 I f I wash myself with snow water and make my hands never so clean;

Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

31 y et thou shalt plunge me into the pit, and my own clothes shall abhor me.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 F or he is not a man, as I am, that I should answer him, and we should come together unto judgment.

Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

33 N either is there any arbiter between us, that might lay his hand upon us both.

Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

34 L et him take his tormentor away from me, and his terror will not perturb me.

Нека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

35 T hen I would speak and not fear him, because in this state I am not myself.

Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.