1 ¶ Now it came to pass upon a day that Jonathan, the son of Saul, said unto the young man that bore his armour, Come and let us go over to the Philistines’ garrison that is on the other side. But he did not tell his father.

Един ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща. Но на баща си не каза за това.

2 A nd Saul tarried in the uttermost part of Gibeah under a pomegranate tree which is in Migron, and the people that were with him were about six hundred men;

А Саул се намираше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; народът, който беше с него, наброяваше около шестстотин мъже.

3 a nd Ahiah, the son of Ahitub, Ichabod’s brother, the son of Phinehas, the son of Eli, the LORD’s priest in Shiloh, was wearing the ephod. And the people did not know that Jonathan was gone.

Ахия, син на Ахитув, брат на Ихавод, син на Финеес, син на Илий, беше Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И народът не знаеше, че Йонатан е тръгнал.

4 A nd between the passages by which Jonathan sought to go over unto the Philistines’ garrison, there was a sharp rock on the one side and a sharp rock on the other side; and the name of the one was Bozez and the name of the other Seneh.

А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимската стража, имаше една остра скала от едната страна и друга остра скала от другата страна. Името на едната беше Восес, а на другата - Сене.

5 T he forefront of the one was situated northward over against Michmash and the other towards the Negev over against Gibeah.

Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата - на юг срещу Гавая.

6 A nd Jonathan said to the young man that bore his armour, Come and let us go over unto the garrison of these uncircumcised; peradventure the LORD will work for us, for it is not difficult for the LORD to save by many or by few.

И така, Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, дано Господ ни подкрепи; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

7 A nd his armourbearer said unto him, Do all that is in thy heart; go. Behold, I am with thee according to thy will.

А оръженосецът му отговори: Направи всичко, което е по сърцето ти. Върви напред; аз съм с тебе, накъдето и да отидеш.

8 T hen Jonathan said, Behold, we will go over unto these men, and we will show ourselves unto them.

Тогава Йонатан каза: Ще се приближим към тези мъже и ще им позволим да ни видят.

9 I f they say thus unto us, Tarry until we come to you, then we will stand still in our place and will not go up unto them.

Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях.

10 B ut if they say thus, Come up unto us, then we will go up, for the LORD has delivered them into our hand, and this shall be a sign unto us.

Но ако ни кажат следното: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги е предал в ръката ни. Това ще бъде знак за нас.

11 A nd both of them showed themselves unto the garrison of the Philistines; and the Philistines said, Behold, the Hebrews come forth out of the holes where they had hid themselves.

И така, и двамата се показаха на филистимската стража и филистимците си казаха: Вижте, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили.

12 A nd the men of the garrison answered Jonathan and his armourbearer and said, Come up to us, and we will show you a thing. Then Jonathan said unto his armourbearer, Come up after me, for the LORD has delivered them into the hand of Israel.

Мъжете от стражата извикаха на Йонатан и оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израелевата ръка.

13 A nd Jonathan climbed up upon his hands and upon his feet and his armourbearer after him; and they fell before Jonathan, and his armourbearer slew after him.

И така, Йонатан изпълзя нагоре, като си помагаше с ръцете и краката си, и оръженосецът му го следваше. И филистимците паднаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги убиваше след него.

14 A nd that first slaughter which Jonathan and his armourbearer made was about twenty men within as it were a half acre of land, which a yoke of oxen might plow.

В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха на филистимците, паднаха около двадесет мъже в едно пространство от половин уврат земя.

15 A nd there was trembling in the host, in the field, and among all the people of the garrison; and those who had gone out to destroy the land, they also trembled, and the earth quaked, and there was fear of God.

И настана трепет в стана, по нивите и между целия народ. Стражата и грабителите също потрепериха и земята се разтресе, така че настана голям страх.

16 ¶ And the watchmen of Saul in Gibeah of Benjamin looked, and, behold, the multitude melted away, and they went on beating down one another.

Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гавая Вениаминова, видяха, че множеството се разтопяваше и се разотиваше тук -там.

17 T hen Saul said unto the people that were with him, Number now and see who is gone from us. And when they had numbered, behold, Jonathan and his armourbearer were not there.

Тогава Саул каза на народа, който беше с него: Пребройте се сега и разберете кой от нашите е отишъл. И като се преброиха, видяха, че Йонатан и оръженосецът му ги нямаше.

18 A nd Saul said unto Ahiah, Bring the ark of God. For the ark of God was at that time with the sons of Israel.

Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег (защото в това време Божият ковчег беше там с израелтяните).

19 A nd it came to pass while Saul talked unto the priest, that the noise that was in the host of the Philistines went on and increased. Then Saul said unto the priest, Withdraw thy hand.

А докато Саул говореше на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Прибери ръката си.

20 A nd Saul and all the people that were with him assembled themselves, and they came to the battle; and, behold, each man’s sword was against his fellow, and there was a very great discomfiture.

И Саул и целият народ, който беше с него, се събраха и дойдоха до мястото на сражението; и видяха, че всеки филистимец беше извадил меча си против другаря си и имаше голямо поражение.

21 M oreover, the Hebrews that had been with the Philistines before that time, who had gone up with them into the camp from the country round about, even they also turned to be with the Israelites that were with Saul and Jonathan.

А евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помагат на израелтяните, които бяха със Саул и Йонатан.

22 L ikewise all the men of Israel who had hid themselves in Mount Ephraim, when they heard that the Philistines fled, they also followed hard after them in the battle.

Също и всички Израелеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, се притекоха и те в битката да ги преследват.

23 S o the LORD saved Israel that day; and the battle passed over unto Bethaven.

Така в онзи ден Господ избави Израел; и битката се простря до Ветавен.

24 ¶ But the men of Israel were distressed that day, for Saul had adjured the people, saying, Cursed be the man that eats any food until evening that I may be avenged on my enemies. So none of the people tasted any food.

А Израелевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на неприятелите си. Затова никой от народа не вкуси храна.

25 A nd the army of all the land came to a wood, and there was honey upon the ground.

А когато целият народ стигнаха до един гъсталак, където имаше мед по земята,

26 A nd when the people were come into the wood, behold, the honey dropped, but no man put his hand to his mouth, for the people feared the oath.

и като навлезе народът в гъсталака, видяха, че медът капеше по земята; но никой не приближи ръка до устата си, защото хората се бояха от клетвата.

27 B ut Jonathan had not heard when his father charged the people with the oath, therefore, he put forth the end of the rod that was in his hand and dipped it in a honeycomb and put his hand to his mouth, and his eyes were enlightened.

Йонатан обаче не беше чул, че баща му заклел народа, затова протегна края на тоягата, която държеше, и я натопи в медената пита, и сложи ръка в устата си; и очите му светнаха.

28 T hen one of the people spoke and said, Thy father straitly charged the people with an oath, saying, Cursed be the man that eats any food this day. And the people were faint.

А един от хората проговори: Баща ти строго закле народа с думите: Проклет онзи, който вкуси храна днес, въпреки че народът беше изнемощял.

29 T hen Jonathan said, My father has troubled the land. See, I pray you, how my eyes have been enlightened because I tasted a little of this honey.

А Йонатан отвърна: Баща ми смути света. Я вижте как светнаха очите ми, защото вкусих малко от този мед;

30 H ow much more if haply the people had eaten freely today of the spoil of their enemies which they found? Would there not have been now a much greater slaughter among the Philistines?

колко по-добре щеше да бъде, ако народът беше ял днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли сега да стане още по-голямо клане на филистимците?

31 A nd they smote the Philistines that day from Michmash to Aijalon, but the people were very faint.

И през онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но народът беше много изнемощял.

32 T herefore, the people flew upon the spoil and took sheep and oxen and calves and slew them on the ground, and the people ate them with the blood.

Затова хората се нахвърлиха върху плячката и като взеха овце, говеда и телета, ги заклаха на земята; и ядоха месото с кръвта.

33 T hen they told Saul, saying, Behold, the people sin against the LORD in that they eat with the blood. And he said, Ye have transgressed; roll a great stone unto me this day.

Тогава съобщиха на Саул: Ето, народът съгрешава пред Господа, защото ядат месото с кръвта. А той отговори: Станахте престъпници. Дотъркаляйте един голям камък при мене, преди да е свършил денят.

34 A nd Saul said, Disperse yourselves among the people and tell each one to bring his ox and his sheep here unto me and slay them here and eat and do not sin against the LORD in eating with the blood. And of all the people, each one brought his ox with him that night and slew them there.

После Саул каза: Отидете между хората и им кажете: Донесете тук всеки говедото си и всеки овцата си. Заколете ги тук и яжте. И не съгрешавайте пред Господа, като ядете месото с кръвта. И така, онази нощ всички донесоха говедата си с тях и ги заклаха там.

35 A nd Saul built an altar unto the LORD; the same was the first altar that he built unto the LORD.

А Саул издигна жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, който той издигна на Господа.

36 ¶ And Saul said, Let us go down after the Philistines by night and spoil them until the morning light, and let us not leave a man of them. And they said, Do whatever seems good unto thee. Then the priest said, Let us draw near unto God here.

Тогава Саул каза: Да нападнем филистимците през нощта и да ги разграбим, преди да се развидели, и да не оставим нито един от тях жив. А те отговориха: Направи каквото ти се вижда за добре. Тогава свещеникът каза: Да се приближим тук към Бога.

37 A nd Saul asked counsel of God, Shall I go down after the Philistines? Wilt thou deliver them into the hand of Israel? But he did not answer him that day.

И Саул се допита до Бога: Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израел? Но Бог не му отговори онзи ден.

38 T hen Saul said, Bring here all the chief of the people and know and see by whom this sin has been this day.

Тогава Саул каза: Приближете се тук до последния човек от народа и разберете и открийте кой е извършил прегрешение днес;

39 F or, as the LORD lives, who saves Israel, though it be in Jonathan, my son, he shall surely die. But there was not a man among all the people that answered him.

защото, заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израел, дори ако този човек е синът ми Йонатан, непременно ще бъде умъртвен. Но не му отговори нито един между целия народ.

40 T hen he said unto all Israel, Be ye on one side, and I and Jonathan my son will be on the other side. And the people said unto Saul, Do what seems good unto thee.

Той каза на целия Израел: Вие застанете на една страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И народът каза на Саул: Направи каквото ти се вижда за добре.

41 T herefore, Saul said unto the LORD God of Israel, Show who is without blemish. And Saul and Jonathan were taken, but the people went out free.

Тогава Саул каза на Господа, Израелевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И жребият определи Йонатан и Саул, а народът беше освободен.

42 A nd Saul said, Cast lots between me and Jonathan my son. And Jonathan was taken.

И Саул каза: Хвърлете жребий между мен и сина ми Йонатан. И жребият се падна на Йонатан.

43 T hen Saul said to Jonathan, Tell me what thou hast done. And Jonathan told him, and said, I did but taste a little honey with the end of the rod that was in my hand; must I die for this.

Тогава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си направил. И Йонатан му разказа: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която държах; и сега трябва да умра!

44 A nd Saul answered, God do so and more also, for thou shalt surely die, Jonathan.

Саул каза: Така да направи Бог, да! И повече да прибави. Със сигурност ще умреш, Йонатане.

45 T hen the people said unto Saul, Shall Jonathan die, who has wrought this great saving health in Israel? No, in no wise: as the LORD lives, there shall not one hair of his head fall to the ground, for he has wrought with God this day. So the people rescued Jonathan that he did not die.

А народът каза на Саул: Йонатан ли ще умре - този, който извърши това велико избавление в Израел? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан и той не беше убит.

46 T hen Saul went up from following the Philistines, and the Philistines went to their own place.

Тогава Саул престана да преследва филистимците и те се върнаха в пределите си.

47 ¶ So Saul took the kingdom over Israel and fought against all his enemies on every side, against Moab and against the sons of Ammon and against Edom and against the kings of Zobah and against the Philistines; and wherever he turned himself, he troubled them.

А Саул, като беше поел царуването над Израел, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците. Накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше;

48 A nd he gathered a host and smote Amalek and delivered Israel out of the hands of those that spoiled them.

и като действаше бързо, порази и Амалик и избави Израел от онези, които ги разграбваха.

49 N ow the sons of Saul were Jonathan and Ishui and Melchishua. And the names of his two daughters were these: the name of the firstborn Merab and the name of the younger Michal.

А синовете на Саул бяха: Йонатан, Иисуй и Мелхисуе. Имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

50 A nd the name of Saul’s wife was Ahinoam, the daughter of Ahimaaz. And the name of the captain of his host was Abner, the son of Ner, Saul’s uncle.

Името на жената на Саул беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря. Името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир.

51 F or Kish was the father of Saul, and Ner, the father of Abner, was the son of Abiel.

А Кис, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

52 A nd there was intense war against the Philistines all the days of Saul, and when Saul saw any strong man or any valiant man, he took him unto him.

През всичките дни на Саул се водеше постоянна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, го вземаше при себе си.