1 ¶ Woe to thee that dost spoil, and thou wast not spoiled; and dost deal treacherously, and they did not deal treacherously with thee! When thou shalt cease to spoil, thou shalt be spoiled; and when thou shalt make an end to dealing treacherously, they shall deal treacherously with thee.

Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, който постъпваш коварно, а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш, ще бъдеш разорен, а когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

2 O LORD, have mercy on us; we wait for thee: thou wert the strength of thy people in the beginning, be also our saving health in the time of tribulation.

Господи, смили се над нас; Тебе чакаме; бъди ни мишца всяка сутрин и избавление за нас в усилно време.

3 A t the noise of the tumult the peoples fled; at the lifting up of thyself the Gentiles were scattered.

От шума на метежа племената побегнаха; от Твоето издигане народите се разпръснаха.

4 A nd your spoil shall be gathered like the gathering of the caterpillar: as the running to and fro of locusts shall he run upon them.

И плячката ще бъде събрана от вас, както гъсениците събират; ще скочат върху нея, както скача скакалец.

5 T he LORD shall be exalted; he who dwells on the heights: for he has filled Zion with judgment and righteousness.

Господ е превъзвишен, защото обитава нависоко; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

6 A nd in thy times wisdom and knowledge, and the strength of salvation shall reign: the fear of the LORD shall be his treasure.

А чрез мъдрост и знание, и изобилно спасение ще бъдат утвърдени времената ти; Страхът от Господа е Неговото съкровище.

7 B ehold, their ambassadors shall cry without: the messengers of peace shall weep bitterly.

Ето, юнаците им викат навън; посланиците на мира плачат горчиво.

8 T he highways shall be broken down; the travellers shall cease; he has broken the covenant; he has despised the cities; he does not regard man.

Пътищата запустяха; няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, не смята човека за нищо.

9 T he earth mourns and languishes: Lebanon is ashamed and hewn down: Sharon is like a wilderness; and Bashan and Carmel were shaken.

Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; листата на Васан и Кармил окапаха.

10 N ow I will rise up, saith the LORD; now I will be exalted; now I will be lifted up.

Сега ще стана, казва Господ; сега ще се възвися, сега ще се възвелича.

11 Y e shall conceive chaff, ye shall bring forth stubble: your breath, as fire, shall devour you.

Слама ще заченете и плява ще родите; дишането ви като огън ще ви изгори.

12 A nd the peoples shall be as the burnings of lime: as thorns cut up they shall be burned in the fire.

И племената ще бъдат вар, която ври, като отсечени тръни, които изгарят в огън.

13 ¶ Hear, ye that are far off, what I have done; and, ye that are near, acknowledge my might.

Слушайте, вие, далечни, какво съм сторил; и вие, близки, признайте силата Ми.

14 T he sinners in Zion are afraid; fearfulness has surprised the hypocrites. Who among us shall dwell with the devouring fire? Who among us shall dwell with eternal flames?

Грешните в Сион се боят; трепет обзема лицемерите; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

15 H e that walks in righteousness, he that speaks uprightly; he that despises the gain of violence, he that shakes his hands from receiving bribes; he that stops his ears to not hear of blood; he who shuts his eyes to not see evil;

Който ходи праведно и говори справедливо, който презира печалбата от насилията, който отърсва ръцете си от приемане на дарове, който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, и който закрива очите си, за да не види злото,

16 h e shall dwell upon the high places: fortresses of rocks shall be his place of refuge: bread shall be given him; his waters shall be sure.

той ще обитава нависоко; крепостите на скалите ще бъдат място на защитата му; хлябът му ще му бъде даден, водата му няма да липсва. Бъдещата слава на Йерусалим в дните на Месия

17 T hine eyes shall see the king in his beauty: they shall behold the land that is very far off.

Очите ти ще видят царя в красотата му, ще видят широко разпростряла се земя.

18 T hine heart shall imagine the terror. Where is the scribe? Where is the receiver of tribute? Where is he that counted the towers?

Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, като казва: Къде е този, който броеше? Къде е този, който мереше? Къде е този, който броеше кулите?

19 T hou shalt not see that fierce people, a people of a darker speech than thou can perceive; of a stammering tongue, that thou can not understand.

Няма вече да видиш свирепия народ - народ с дълбок глас, който не проумяваш, с чужд език, който не разбираш.

20 T hou shalt see Zion, the city of our solemnities: thine eyes shall see Jerusalem a quiet habitation, a tabernacle that shall not be taken down; not one of its stakes shall ever be removed, neither shall any of its cords be broken.

Погледни към Сион, града на празниците ни; очите ти ще видят Йерусалим като безмълвно заселище, шатър, който няма да се мести, чиито колове никога няма да бъдат извадени и нито едно от въжетата му - скъсано.

21 F or the LORD shall surely be strong unto us there, a place of broad rivers and wide streams in which no galley with oars shall go, neither shall any great ship pass thereby.

Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, като място на широки реки и потоци, където няма да плава ладия с весла, нито ще мине великолепен кораб.

22 F or the LORD shall be our judge, the LORD shall be our lawgiver, the LORD shall be our king; he himself will save us.

Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар, Той ще ни спаси.

23 T hy tacklings are loosed; they did not strengthen well their mast, nor could they spread the sail: then the prey of a great spoil shall be divided; even the lame shall take prey.

Въжетата ти отслабнаха, не можеха да крепят мачтата ти, не можеха да разпрострат платната; и тогава скъпоценности се разделиха, хромите разграбиха плячката.

24 A nd the inhabitant shall not say, I am sick: the people that dwell therein shall be absolved from sin.

И жителят няма да каже: Болен съм; на народа, който живее в него, ще бъде простено беззаконието му.