1 ¶ Now Naaman, captain of the host of the king of Syria, was a great man with his master and in high esteem because by him the LORD had given salvation unto Syria; he was also a mighty man in valour, but he was a leper.

А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ бе дал избавление на Сирия; при това, беше човек силен и храбър, <но беше> прокажен.

2 A nd the Syrians had gone out by companies and had brought away captive out of the land of Israel a little maid, and she waited on Naaman’s wife.

И сирийците бяха излезли на чети, и бяха довели от Израилевата земя една малка мома пленница; и тя слугуваше на Неемановата жена.

3 A nd she said unto her mistress, If my lord would ask the prophet that is in Samaria, he would remove his leprosy.

И рече на господарката си: Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!

4 A nd Naaman went in and told his lord, saying, Thus and thus said the maid that is of the land of Israel.

Тогава влезе <Нееман> та съобщи на господаря си, казвайки: Така и така рече момата, която е от Израилевата земя.

5 A nd the king of Syria said, Go, depart, and I will send a letter unto the king of Israel. And he departed, and took with him ten talents of silver and six thousand pieces of gold, and ten changes of raiment.

И рече сирийският цар: Стани, иди, и ще пратя писмо до Израилевия цар. И тъй, той отиде, вземайки в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици, и десет премени дрехи.

6 A nd he also took the letter to the king of Israel, which said, Now when this letter is come unto thee, behold, I have therewith sent Naaman, my slave, to thee, that thou may remove his leprosy.

И донесе писмото на Израилевия цар, <в което се> казваше: Като пристигне това писмо до тебе, ето, същевременно пратих до тебе слугата си Неемана, за да го изцериш от проказата му.

7 A nd when the king of Israel read the letter, he rent his clothes and said, Am I God, to kill and to give life, that this man sends unto me to remove the leprosy of this man? Therefore now consider and see how he seeks a quarrel against me.

А Израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз за да умъртвявам и да съживявам, та праща до мене да изцеря човека от проказата му? Моля, прочее, разсъдете и вижте как търси <повод за> скарване с мене.

8 A nd when Elisha, the man of God, heard that the king of Israel had rent his clothes, he sent to the king, saying, Why hast thou rent thy clothes? Let him come now to me, and he shall know that there is a prophet in Israel.

А Божият човек Елисей, като чу, че Израилевият цар раздрал дрехите си, прати до царя да рекат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мене, и ще познае, че има пророк в Израиля.

9 ¶ So Naaman came with his horses and with his chariot and stood at the door of the house of Elisha.

И така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си та застана при вратата на Елисеевата къща.

10 A nd Elisha sent a messenger unto him, saying, Go and wash in the Jordan seven times, and thy flesh shall be restored, and thou shalt be clean.

И Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Иордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш.

11 B ut Naaman went away angry and said, Behold, I thought, He will surely come out to me and stand and call on the name of the LORD, his God, and strike his hand over the place and remove the leprosy.

А Нееман се разгневи, та си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и <така> ще изцери прокажения.

12 A re not Abana and Pharpar, rivers of Damascus, better than all the waters of Israel? May I not wash in them and be clean? So he turned and went away in a rage.

Реките на Дамаск, Авана и Фарфар, не струват ли повече от всичките води на Израиля? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова, той се обърна и си отиде много разгневен.

13 T hen his slaves came near and spoke unto him, and said, My father, if the prophet had bid thee do some great thing, would thou not have done it? How much rather then, when he saith to thee, Wash and be clean?

А слугите му се приближиха та му говориха, казвайки: Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва! Окъпи се и очисти се!

14 T hen went he down and dipped himself seven times in the Jordan, according to the word of the man of God; and his flesh came again like unto the flesh of a little child, and he was clean.

Тогава той слезе та се потопи седем пъти в Иордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се.

15 ¶ And he returned to the man of God, he and all his company, and came and stood before him, and he said, Behold, now I know that there is no God in all the earth, but in Israel. Now therefore, I pray thee, take a blessing from thy slave.

Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина, и като дойде та застана пред него рече: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израиля; затова, моля, приеми сега подарък от слугата си.

16 B ut he said, As the LORD lives, before whom I stand, I will receive none. And he urged him to take it, but he refused.

А той каза: <Заклевам се в> живота на Господа, Комуто слугувам, не ща да приема. А той го принуждаваше да приеме; но отказа.

17 T hen Naaman said, Shall there not then, I pray thee, be given to thy slave two mules’ burden of earth? For from now one thy slave will offer neither burnt offering nor sacrifice unto other gods, but unto the LORD.

Тогава Нееман рече: Ако не то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мъски от <тая> пръст; защото слугата ти не ще вече да принася ни всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на Господа.

18 I n this thing may the LORD pardon thy slave, that when my master goes into the house of Rimmon to worship there, and he leans on my hand, if I also bow myself in the house of Rimmon, that the LORD pardon thy slave in this thing, if I bow down myself in the house of Rimmon.

Господ да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в капището на Римона, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в капището на Римона; като се навеждам в капището на Римона, Господ да прости това нещо на слугата ти!

19 A nd he said unto him, Go in peace. So he departed from him a little way.

И рече му: Иди с мир. И така, той отиде от него известно разстояние.

20 ¶ But Gehazi, the servant of Elisha the man of God, said, Behold, my master has spared Naaman, this Syrian, in not receiving at his hands that which he brought. As the LORD lives, I will run after him and take something from him.

Но Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си рече: Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но <в името на> живия Господ, аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него.

21 S o Gehazi followed after Naaman. And when Naaman saw him running after him, he lighted down from the chariot to meet him and said, Is there no peace?

И тъй, Гиезий се завтече подир Неемана. А Нееман, когато видя, че тича подир него, скочи от колесницата да го посрещне и рече: Добре ли е <с всички ви?>

22 A nd he said, Peace. My master has sent me, saying, Behold, even now two young men of the sons of the prophets came to me from Mount Ephraim; give them, I pray thee, a talent of silver and two changes of garments.

Той рече: Добре. Господарят ми ме прати да река: Ето тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрема двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и премени дрехи.

23 A nd Naaman said, If you wish take two talents. And he urged him and bound two talents of silver in two bags with two changes of garments and laid them upon two of his servants; and they bore them before him.

И рече Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в два мешеца заедно с две премени дрехи, и натовари ги на двама от слугите си, които ги носеха пред него.

24 A nd when he came to a secret place, he took them from their hand and bestowed them in the house; and he let the men go, and they departed.

И когато стигна до хълма, взе ги от ръцете им та ги скри в къщата; и отпусна човеците, та си отидоха.

25 B ut when he went in and stood before his master, Elisha said unto him, From where comest thou, Gehazi? And he said, Thy servant went nowhere.

Тогава влезе та застана пред господаря си. И <Елисей> му рече: От где идеш, Гиезие? А той рече: Слугата ти не е ходил никъде.

26 T hen he said unto him, Did not my heart go with thee when the man turned again from his chariot to meet thee? Is it a time to receive money and to receive garments and oliveyards and vineyards and sheep and oxen and menslaves and maidslaves?

И <Елисей> му каза: Не отиде ли сърцето ми <с тебе>, когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини?

27 T he leprosy therefore of Naaman shall cleave unto thee and unto thy seed for ever. And he went out from his presence a leper as white as snow.

Затова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, <бял> като сняг.