1 ¶ And the LORD spoke unto Moses, saying,

Господ говори още на Моисея, казвайки:

2 C ommand the sons of Israel that they bring unto thee pure oil olive beaten for the light, to cause the lamps to burn continually.

Заповядай на израилтяните да ти донасят първоток чисто дървено масло за осветление, за да свети постоянно светило.

3 O utside the veil of the testimony, in the tabernacle of the testimony, shall Aaron order it from the evening unto the morning before the LORD continually; it shall be a perpetual statute for all your ages.

Аарон да го приготвя отвън завесата, <която е> пред< плочите на> свидетелството в шатъра за срещане, <за да свети> от вечер до заран пред Господа винаги; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения.

4 H e shall order the lamps upon the pure lampstand before the LORD continually.

На чистозлатния светилник да приготвя светилата пред Господа винаги.

5 A nd thou shalt take fine flour and bake twelve cakes thereof; each cake shall be of two-tenth deals.

И да вземеш чисто брашно, от което да опечеш дванадесет пити; всяка пита да бъде две десети <от ефа>.

6 A nd thou shalt set them in two orders, six in each order, upon the clean table before the LORD.

И да ги сложиш на два реда, по шест на всеки ред, върху чистозлатната трапеза пред Господа.

7 A nd thou shalt put pure frankincense upon each order, that it may be on the bread for an aroma and incense unto the LORD.

И на всеки ред да туриш чист ливан; и това ще бъде върху хляба за спомен в принос чрез огън Господу.

8 E very sabbath he shall set it in order before the LORD continually: an everlasting covenant of the sons of Israel.

Всеки съботен ден <свещеникът> да слага това винаги пред Господа; това е от страна на израилтяните вечен завет.

9 A nd it shall belong to Aaron and his sons, and they shall eat it in the holy place, for it is most holy unto him of the offerings of the LORD on fire, by a perpetual statute.

И те ще бъдат за Аарона и за синовете му, които да ги ядат на свето място; защото са пресвети нему от <жертвите> принасяни чрез огън Господу; това е вечен закон.

10 ¶ In that season the son of an Israelite woman, whose father was an Egyptian, went out among the sons of Israel; and this son of the Israelite woman and a man of Israel strove together in the camp;

И синът на една израилтянка, на когото бащата беше египтянин, излезе между израилтяните; и синът на израилтянката и един израилтянин се караха в стана.

11 a nd the Israelite woman’s son pronounced the Name and cursed; and they brought him unto Moses. And his mother’s name was Shelomith, the daughter of Dibri, of the tribe of Dan.

И синът на израилтянката похули <Господното> Име и прокле. И доведоха го при Моисея. (А името на майка му беше Саломита, дъщеря на Даврия, от Дановото племе).

12 A nd they put him in ward that the mind of the LORD might be showed them.

И туриха го под стража, догде им се обяви от Господа, <какво да му сторят>.

13 A nd the LORD spoke unto Moses, saying,

И Господ говори на Моисея, казвайки:

14 B ring forth the one that has blasphemed outside the camp and let all that heard him lay their hands upon his head, and let all the congregation stone him.

Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, нека турят ръцете си на главата му, и цялото общество нека го убие с камъни.

15 A nd thou shalt speak unto the sons of Israel, saying, The man that speaks evil of his God shall bear his sin.

И говори на израилтяните, като речеш: Който прокълне своя Бог ще носи греха си.

16 A nd he that pronounces the name of the LORD shall surely be put to death; all the congregation shall certainly stone him; the same with the stranger as with the natural, if he pronounces the Name, he shall be put to death.

Който похули Господното име непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни; бил той чужденец или туземец, когато похули <Господното> име, да се умъртви.

17 L ikewise he that kills any man shall surely be put to death.

Който убие някой човек, непременно да се умъртви.

18 A nd he that kills an animal shall make it good: animal for animal.

А който убие животно, да го плати. Живот за живот.

19 A nd if a man causes a blemish in his neighbour; as he has done, so shall it be done to him;

И ако някой причини повреда на ближния си, нека се направи нему така, както е направил той:

20 b reach for breach, eye for eye, tooth for tooth: as he has caused a blemish in a man, so shall it be done to him again.

строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему.

21 H e that kills an animal shall restore it, but he that kills a man shall be put to death.

Който убие животно, да го плати; а който убие човек, да се умъртви.

22 Y e shall have one manner of law: as for the stranger, so shall it be for the natural; for I am the LORD your God.

Един закон да имате, както за чужденеца така и за туземеца; защото Аз съм Господ вашият Бог.

23 A nd Moses spoke to the sons of Israel that they should bring forth the one that had blasphemed out of the camp and stone him with stones. And the sons of Israel did as the LORD commanded Moses.

И тъй, Моисей каза на израилтяните; и те изведоха вън от стана онзи, който бе проклел, и го убиха с камъни; израилтяните сториха, според както Господ заповяда на Моисея.