1 ¶ Unto thee I lift up mine eyes, O thou that dwellest in the heavens.

(По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

2 B ehold, as the eyes of slaves look unto the hand of their masters and as the eyes of a maiden unto the hand of her mistress, so our eyes wait upon the LORD our God, until he shall have mercy upon us.

Ето, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

3 H ave mercy upon us, O LORD, have mercy upon us, for we are exceedingly weary of being held in contempt.

Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

4 O ur soul is exceedingly weary of the scorning of those that are at ease and of the contempt of the proud.

Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.