1 ¶ And Dinah, the daughter of Leah, which she gave birth unto Jacob, went out to see the daughters of the land.

А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на <онази> земя.

2 A nd when Shechem, the son of Hamor the Hivite, prince of the country, saw her, he took her and lay with her and defiled her.

А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

3 A nd his soul was joined unto Dinah, the daughter of Jacob, and he fell in love with the damsel and spoke unto her heart.

И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

4 A nd Shechem spoke unto his father Hamor, saying, Get me this damsel to wife.

И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

5 A nd Jacob heard that he had defiled Dinah, his daughter; now his sons were with his cattle in the field, and Jacob remained silent until they were come.

А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

6 ¶ And Hamor, the father of Shechem, went out unto Jacob to speak with him.

Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

7 A nd the sons of Jacob came out of the field when they heard it; and the men were grieved, and they were very wroth because he had wrought folly in Israel in lying with Jacob’s daughter, a thing which ought not to be done.

А като чуха за <станалото>, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

8 A nd Hamor spoke with them, saying, The soul of my son Shechem is joined to your daughter; I pray you give her to him as wife.

И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

9 A nd make ye marriages with us and give your daughters unto us and take our daughters unto you.

И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

10 A nd ye shall dwell with us, and the land shall be before you; dwell and trade ye therein and take you possessions therein.

Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

11 A nd Shechem also said unto her father and unto her brethren, Let me find grace in your eyes, and what ye shall say unto me I will give.

Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: <Само> да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

12 A sk me for as much dowry and gift as ye desire, and I will give according as ye shall say unto me; but give me the damsel to wife.

Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

13 A nd the sons of Jacob answered Shechem and Hamor his father deceitfully and talked because he had defiled Dinah their sister:

А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

14 A nd they said unto them, We cannot do this thing, to give our sister to one that is uncircumcised, for among us that is a reproach.

Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

15 B ut with this condition we will consent unto you: If ye will become as we are that every male of you be circumcised,

Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

16 t hen we will give our daughters unto you, and we will take your daughters to us, and we will dwell with you, and we will become one people.

тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

17 B ut if ye will not hearken unto us, to be circumcised, then we will take our daughter, and we will be gone.

Но ако не приемете <условието ни> да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18 ¶ And their words pleased Hamor and Shechem, Hamor’s son.

И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

19 A nd the young man deferred not to do the thing, because he had delight in Jacob’s daughter and he was the most honourable of all the house of his father.

Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

20 T hen Hamor and Shechem, his son, came unto the gate of their city and communed with the men of their city, saying,

Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

21 T hese men are peaceable with us; therefore let them dwell in the land and trade therein; for the land, behold, it is large enough for them; let us take their daughters to us for wives, and let us give them our daughters.

Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

22 O nly with this condition will these men consent to dwell with us that we may be one people: if every male among us be circumcised as they are circumcised.

Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

23 S hall not their livestock and their substance and every beast of theirs be ours? Only let us consent unto them, and they will dwell with us.

Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

24 A nd unto Hamor and unto Shechem, his son, hearkened all that went out of the gate of his city; and every male was circumcised, all that went out of the gate of his city.

Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

25 ¶ And it came to pass on the third day, when they were sore that two of the sons of Jacob, Simeon and Levi, Dinah’s brethren, took each man his sword and came upon the city boldly and slew all the males.

А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

26 A nd they slew Hamor and Shechem, his son, with the edge of the sword and took Dinah out of Shechem’s house, and went out.

Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

27 T he sons of Jacob came upon the slain and spoiled the city because they had defiled their sister.

Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

28 T hey took their sheep and their oxen and their asses and that which was in the city and that which was in the field

Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

29 a nd all their wealth and all their little ones and their wives they took captive and spoiled even all that was in the house.

и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

30 A nd Jacob said to Simeon and Levi, Ye have troubled me to make me to stink among the inhabitants of the land, among the Canaanites and the Perizzites; and I being few in number, they shall gather themselves together against me and slay me; and I shall be destroyed, I and my house.

Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

31 A nd they said, Should he deal with our sister as with a harlot?

А те казаха: <Трябваше ли> той да постъпи със сестра ни, като с блудница?