1 В то время, говорит Господь, выбросят кости царей Иуды, и кости князей его, и кости священников, и кости пророков, и кости жителей Иерусалима из гробов их;
В онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им Костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, Костите на свещениците и костите на пророците, И костите на ерусалимските жители;
2 и раскидают их пред солнцем и луною и пред всем воинством небесным, которых они любили и которым служили и в след которых ходили, которых искали и которым поклонялись; не уберут их и не похоронят: они будут навозом на земле.
И ще ги пръснат пред слънцето и луната И пред цялото небесно войнство, които те обичаха, На които служиха и които последваха, Които потърсиха и на които се поклониха; <Тия кости> не ще бъдат събрани нито погребани, Но ще служат за тор по лицето на земята.
3 И будут смерть предпочитать жизни все остальные, которые останутся от этого злого племени во всех местах, куда Я изгоню их, говорит Господь Саваоф.
И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичките останали, оцелели от тоя лош род, Които би останали във всичките места, гдето бих ги изгонил, Казва Господ на Силите.
4 И скажи им: так говорит Господь: разве, упав, не встают и, совратившись с дороги, не возвращаются?
При това рече им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?
5 Д ля чего этот народ, Иерусалим, находится в упорном отступничестве? они крепко держатся обмана и не хотят обратиться.
Защо прочее, се отбиха тия ерусалимски люде С неизменимо отбиване, Като се прилепват за измамата И не искат да се върнат?
6 Я наблюдал и слушал: не говорят они правды, никто не раскаивается в своем нечестии, никто не говорит: 'что я сделал?'; каждый обращается на свой путь, как конь, бросающийся в сражение.
Слушах и чух, но те не говореха право; Няма кой да се кае поради злото си И да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще Както кон, който стремително тича в боя.
7 И аист под небом знает свои определенные времена, и горлица, и ласточка, и журавль наблюдают время, когда им прилететь; а народ Мой не знает определения Господня.
Даже щъркелът по небето знае определените си времена, И гургулицата, и лястовицата, и жеравът Пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.
8 К ак вы говорите: 'мы мудры, и закон Господень у нас'? А вот, лживая трость книжников превращает в ложь.
Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.
9 П осрамились мудрецы, смутились и запутались в сеть: вот, они отвергли слово Господне; в чем же мудрость их?
Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господно; И каква мъдрост има в тях?
10 З а то жен их отдам другим, поля их--иным владетелям; потому что все они, от малого до большого, предались корыстолюбию; от пророка до священника--все действуют лживо.
Затова ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От пророк до свещеник, Всеки постъпва лъжливо.
11 И врачуют рану дочери народа Моего легкомысленно, говоря: 'мир, мир!', а мира нет.
И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, Като казваха: Мир, мир! а пък няма мир.
12 С тыдятся ли они, делая мерзости? нет, они нисколько не стыдятся и не краснеют. За то падут они между падшими; во время посещения их будут повержены, говорит Господь.
Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще падат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ;
13 Д о конца оберу их, говорит Господь, не останется ни одной виноградины на лозе, ни смоквы на смоковнице, и лист опадет, и что Я дал им, отойдет от них.
Съвършено ще ги изтребя, казва Господ; Не ще има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повехне, И <даже> това, което им съм дал, ще избяга от тях.
14 ' Что мы сидим? собирайтесь, пойдем в укрепленные города, и там погибнем; ибо Господь Бог наш определил нас на погибель и дает нам пить воду с желчью за то, что мы грешили пред Господом'.
Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел, И напоил ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на Господа.
15 Ж дем мира, а ничего доброго нет, --времени исцеления, и вот ужасы.
Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, - Време на изцеление, но, ето, смущение.
16 О т Дана слышен храп коней его, от громкого ржания жеребцов его дрожит вся земля; и придут и истребят землю и всё, что на ней, город и живущих в нем.
Пръхането на конете му се чу от Дан; Цялата страна се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та изпоядоха страната и всичко, що има по нея, Града и ония, които живеят в него.
17 И бо вот, Я пошлю на вас змеев, василисков, против которых нет заговариванья, и они будут уязвлять вас, говорит Господь.
Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, Които не се омайват, Но ще ви хапят, казва Господ.
18 К огда утешусь я в горести моей! сердце мое изныло во мне.
Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дън изнемощяло.
19 В от, слышу вопль дщери народа Моего из дальней страны: разве нет Господа на Сионе? разве нет Царя его на нем? --Зачем они подвигли Меня на гнев своими идолами, чужеземными, ничтожными?
Ето, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, <като казва>: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, С чуждите суети?
20 П рошла жатва, кончилось лето, а мы не спасены.
Премина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.
21 О сокрушении дщери народа моего я сокрушаюсь, хожу мрачен, ужас объял меня.
Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе.
22 Р азве нет бальзама в Галааде? разве нет там врача? Отчего же нет исцеления дщери народа моего?
Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?