От Марка 8 ~ Марко 8

picture

1 В те дни, когда собралось весьма много народа и нечего было им есть, Иисус, призвав учеников Своих, сказал им:

През ония дни, когато пак се беше <събрало> голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

2 ж аль Мне народа, что уже три дня находятся при Мне, и нечего им есть.

Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

3 Е сли неевшими отпущу их в домы их, ослабеют в дороге, ибо некоторые из них пришли издалека.

и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

4 У ченики Его отвечали Ему: откуда мог бы кто здесь в пустыне хлебов, чтобы накормить их?

И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

5 И спросил их: сколько у вас хлебов? Они сказали: семь.

И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

6 Т огда велел народу возлечь на землю; и, взяв семь хлебов и воздав благодарение, преломил и дал ученикам Своим, чтобы они раздали; и они раздали народу.

И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,

7 Б ыло у них и немного рыбок: благословив, Он велел раздать и их.

Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

8 И ели, и насытились; и набрали оставшихся кусков семь корзин.

И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

9 Е вших же было около четырех тысяч. И отпустил их.

А <ония, които ядоха>, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

10 И тотчас войдя в лодку с учениками Своими, прибыл в пределы Далмануфские.

И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

11 В ышли фарисеи, начали с Ним спорить и требовали от Него знамения с неба, искушая Его.

И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

12 И Он, глубоко вздохнув, сказал: для чего род сей требует знамения? Истинно говорю вам, не дастся роду сему знамение.

А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

13 И , оставив их, опять вошел в лодку и отправился на ту сторону.

И остави ги, влезе пак <в ладията>, и мина на отвъдната страна.

14 П ри сем ученики Его забыли взять хлебов и кроме одного хлеба не имели с собою в лодке.

Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

15 А Он заповедал им, говоря: смотрите, берегитесь закваски фарисейской и закваски Иродовой.

И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

16 И , рассуждая между собою, говорили:, что хлебов нет у нас.

И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

17 И исус, уразумев, говорит им: что рассуждаете о том, что нет у вас хлебов? Еще ли не понимаете и не разумеете? Еще ли окаменено у вас сердце?

А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

18 И мея очи, не видите? имея уши, не слышите? и не помните?

Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?

19 К огда Я пять хлебов преломил для пяти тысяч, сколько полных коробов набрали вы кусков? Говорят Ему: двенадцать.

Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

20 А когда семь для четырех тысяч, сколько корзин набрали вы оставшихся кусков. Сказали: семь.

И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

21 И сказал им: как же не разумеете?

И каза им: Не разбирате ли още?

22 П риходит в Вифсаиду; и приводят к Нему слепого и просят, чтобы прикоснулся к нему.

Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

23 О н, взяв слепого за руку, вывел его вон из селения и, плюнув ему на глаза, возложил на него руки и спросил его: видит ли что?

И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24 О н, взглянув, сказал: вижу проходящих людей, как деревья.

И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам <неща> като дървета, които ходят.

25 П отом опять возложил руки на глаза ему и велел ему взглянуть. И он исцелел и стал видеть все ясно.

После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

26 И послал его домой, сказав: не заходи в селение и не рассказывай никому в селении.

И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото,.

27 И пошел Иисус с учениками Своими в селения Кесарии Филипповой. Дорогою Он спрашивал учеников Своих: за кого почитают Меня люди?

И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

28 О ни отвечали: за Иоанна Крестителя; другие же--за Илию; а иные--за одного из пророков.

А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

29 О н говорит им: а вы за кого почитаете Меня? Петр сказал Ему в ответ: Ты Христос.

Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

30 И запретил им, чтобы никому не говорили о Нем.

И заръча им никому да не казват за Него.

31 И начал учить их, что Сыну Человеческому много должно пострадать, быть отвержену старейшинами, первосвященниками и книжниками, и быть убиту, и в третий день воскреснуть.

И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

32 И говорил о сем открыто. Но Петр, отозвав Его, начал прекословить Ему.

И явно говореше тая дума. А Петър Го взе <настрана> и почна да Го мъмри.

33 О н же, обратившись и взглянув на учеников Своих, воспретил Петру, сказав: отойди от Меня, сатана, потому что ты думаешь не о том, что Божие, но что человеческое.

А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

34 И , подозвав народ с учениками Своими, сказал им: кто хочет идти за Мною, отвергнись себя, и возьми крест свой, и следуй за Мною.

И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и <така> нека Ме следва.

35 И бо кто хочет душу свою сберечь, тот потеряет ее, а кто потеряет душу свою ради Меня и Евангелия, тот сбережет ее.

Защото който иска да спаси живота {Или душата; <така и до края на главата.>} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

36 И бо какая польза человеку, если он приобретет весь мир, а душе своей повредит?

Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

37 И ли какой выкуп даст человек за душу свою?

Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

38 И бо кто постыдится Меня и Моих слов в роде сем прелюбодейном и грешном, того постыдится и Сын Человеческий, когда приидет в славе Отца Своего со святыми Ангелами.

Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.