1 В сякая душа да будет покорна высшим властям, ибо нет власти не от Бога; существующие же власти от Бога установлены.

Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото <власти> има, те са отредени от Бога.

2 П осему противящийся власти противится Божию установлению. А противящиеся сами навлекут на себя осуждение.

Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

3 И бо начальствующие страшны не для добрых дел, но для злых. Хочешь ли не бояться власти? Делай добро, и получишь похвалу от нее,

Защото владетелите не <причиняват> страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

4 и бо есть Божий слуга, тебе на добро. Если же делаешь зло, бойся, ибо он не напрасно носит меч: он Божий слуга, отмститель в наказание делающему злое.

понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за <докарване> гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо} този, който върши зло.

5 И потому надобно повиноваться не только из наказания, но и по совести.

Затова нужно е да се покорявате не само поради <страх от> гнева, но и заради съвестта.

6 Д ля сего вы и подати платите, ибо они Божии служители, сим самым постоянно занятые.

Понеже за тая причина и данък плащате. Защото <владетелите> са Божии служители, които постоянно се занимават с тая <длъжност>.

7 И так отдавайте всякому должное: кому подать, подать; кому оброк, оброк; кому страх, страх; кому честь, честь.

Отдавайте на всички дължимото: комуто <се дължи> данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

8 Н е оставайтесь должными никому ничем, кроме взаимной любви; ибо любящий другого исполнил закон.

Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

9 И бо заповеди: не прелюбодействуй, не убивай, не кради, не лжесвидетельствуй, не пожелай и все другие заключаются в сем слове: люби ближнего твоего, как самого себя.

Понеже <заповедите>: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

10 Л юбовь не делает ближнему зла; итак любовь есть исполнение закона.

Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

11 Т ак, зная время, что наступил уже час пробудиться нам от сна. Ибо ныне ближе к нам спасение, нежели когда мы уверовали.

И това <вършете> като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато <изпърво> повярвахме.

12 Н очь прошла, а день приблизился: итак отвергнем дела тьмы и облечемся в оружия света.

Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

13 К ак днем, будем вести себя благочинно, не ни пированиям и пьянству, ни сладострастию и распутству, ни ссорам и зависти;

Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

14 н о облекитесь в Господа нашего Иисуса Христа, и попечения о плоти не превращайте в похоти.

Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.