1 В спомни, Господи, что над нами совершилось; призри и посмотри на поругание наше.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 Н аследие наше перешло к чужим, домы наши--к иноплеменным;

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 м ы сделались сиротами, без отца; матери наши--как вдовы.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 В оду свою пьем за серебро, дрова наши достаются нам за деньги.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 Н ас погоняют в шею, мы работаем, не имеем отдыха.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6 П ротягиваем руку к Египтянам, к Ассириянам, чтобы насытиться хлебом.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 О тцы наши грешили: их уже нет, а мы несем наказание за беззакония их.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 Р абы господствуют над нами, и некому избавить от руки их.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 С опасностью жизни от меча, в пустыне достаем хлеб себе.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 К ожа наша почернела, как печь, от жгучего голода.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 Ж ен бесчестят на Сионе, девиц--в городах Иудейских.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 К нязья повешены руками их, лица старцев не уважены.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 Ю ношей берут к жерновам, и отроки падают под ношами дров.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 С тарцы уже не сидят у ворот; юноши не поют.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 П рекратилась радость сердца нашего; хороводы наши обратились в сетование.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 У пал венец с головы нашей; горе нам, что мы согрешили!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 О т сего-то изнывает сердце наше; от сего померкли глаза наши.

Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 О ттого, что опустела гора Сион, лисицы ходят по ней.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 Т ы, Господи, пребываешь во веки; престол Твой--в род и род.

Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 Д ля чего совсем забываешь нас, оставляешь нас на долгое время?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 О брати нас к Тебе, Господи, и мы обратимся; обнови дни наши, как древле.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 Н еужели Ты совсем отверг нас, прогневался на нас безмерно?

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.