1 ( 43-1) ^^Начальнику хора. Учение. Сынов Кореевых.^^ (43-2) Боже, мы слышали ушами своими, отцы наши рассказывали нам о деле, какое Ты соделал во дни их, во дни древние:

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 ( 43-3) Ты рукою Твоею истребил народы, а их насадил; поразил племена и изгнал их;

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 ( 43-4) ибо они не мечом своим приобрели землю, и не их мышца спасла их, но Твоя десница и Твоя мышца и свет лица Твоего, ибо Ты благоволил к ним.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 ( 43-5) Боже, Царь мой! Ты--тот же; даруй спасение Иакову.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

5 ( 43-6) С Тобою избодаем рогами врагов наших; во имя Твое попрем ногами восстающих на нас:

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 ( 43-7) ибо не на лук мой уповаю, и не меч мой спасет меня;

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 ( 43-8) но Ты спасешь нас от врагов наших, и посрамишь ненавидящих нас.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 ( 43-9) О Боге похвалимся всякий день, и имя Твое будем прославлять вовек.

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 ( 43-10) Но ныне Ты отринул и посрамил нас, и не выходишь с войсками нашими;

Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 ( 43-11) обратил нас в бегство от врага, и ненавидящие нас грабят нас;

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 ( 43-12) Ты отдал нас, как овец, на съедение и рассеял нас между народами;

Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 ( 43-13) без выгоды Ты продал народ Твой и не возвысил цены его;

Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

13 ( 43-14) отдал нас на поношение соседям нашим, на посмеяние и поругание живущим вокруг нас;

Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 ( 43-15) Ты сделал нас притчею между народами, покиванием головы между иноплеменниками.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 ( 43-16) Всякий день посрамление мое предо мною, и стыд покрывает лице мое

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 ( 43-17) от голоса поносителя и клеветника, от взоров врага и мстителя:

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

17 ( 43-18) все это пришло на нас, но мы не забыли Тебя и не нарушили завета Твоего.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 ( 43-19) Не отступило назад сердце наше, и стопы наши не уклонились от пути Твоего,

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 ( 43-20) когда Ты сокрушил нас в земле драконов и покрыл нас тенью смертною.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 ( 43-21) Если бы мы забыли имя Бога нашего и простерли руки наши к богу чужому,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 ( 43-22) то не взыскал ли бы сего Бог? Ибо Он знает тайны сердца.

То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 ( 43-23) Но за Тебя умерщвляют нас всякий день, считают нас за овец, на заклание.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

23 ( 43-24) Восстань, что спишь, Господи! пробудись, не отринь навсегда.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

24 ( 43-25) Для чего скрываешь лице Твое, забываешь скорбь нашу и угнетение наше?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 ( 43-26) ибо душа наша унижена до праха, утроба наша прильнула к земле.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

26 ( 43-27) Восстань на помощь нам и избавь нас ради милости Твоей.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.