От Марка 12 ~ Марко 12

picture

1 И начал говорить им притчами: некоторый человек насадил виноградник и обнес оградою, и выкопал точило, и построил башню, и, отдав его виноградарям, отлучился.

И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 И послал в свое время к виноградарям слугу--принять от виноградарей плодов из виноградника.

И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 О ни же, схватив его, били, и отослали ни с чем.

А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4 О пять послал к ним другого слугу; и тому камнями разбили голову и отпустили его с бесчестьем.

Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5 И опять иного послал: и того убили; и многих других то били, то убивали.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.

6 И мея же еще одного сына, любезного ему, напоследок послал и его к ним, говоря: постыдятся сына моего.

Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

7 Н о виноградари сказали друг другу: это наследник; пойдем, убьем его, и наследство будет наше.

А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8 И , схватив его, убили и выбросили вон из виноградника.

И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

9 Ч то же сделает хозяин виноградника? --Придет и предаст смерти виноградарей, и отдаст виноградник другим.

Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 Н еужели вы не читали сего в Писании: камень, который отвергли строители, тот самый сделался главою угла;

Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11 э то от Господа, и есть дивно в очах наших.

От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 И старались схватить Его, но побоялись народа, ибо поняли, что о них сказал притчу; и, оставив Его, отошли.

И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13 И посылают к Нему некоторых из фарисеев и иродиан, чтобы уловить Его в слове.

Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

14 О ни же, придя, говорят Ему: Учитель! мы знаем, что Ты справедлив и не заботишься об угождении кому-либо, ибо не смотришь ни на какое лице, но истинно пути Божию учишь. Позволительно ли давать подать кесарю или нет? давать ли нам или не давать?

И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15 Н о Он, зная их лицемерие, сказал им: что искушаете Меня? принесите Мне динарий, чтобы Мне видеть его.

Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 О ни принесли. Тогда говорит им: чье это изображение и надпись? Они сказали Ему: кесаревы.

И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

17 И исус сказал им в ответ: отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу. И дивились Ему.

Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18 П отом пришли к Нему саддукеи, которые говорят, что нет воскресения, и спросили Его, говоря:

След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 У читель! Моисей написал нам: если у кого умрет брат и оставит жену, а детей не оставит, то брат его пусть возьмет жену его и восстановит семя брату своему.

Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

20 Б ыло семь братьев: первый взял жену и, умирая, не оставил детей.

Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 В зял ее второй и умер, и он не оставил детей; также и третий.

Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

22 Б рали ее семеро и не оставили детей. После всех умерла и жена.

И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 И так, в воскресении, когда воскреснут, которого из них будет она женою? Ибо семеро имели ее женою?

Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

24 И исус сказал им в ответ: этим ли приводитесь вы в заблуждение, не зная Писаний, ни силы Божией?

Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

25 И бо, когда из мертвых воскреснут, не будут ни жениться, ни замуж выходить, но будут, как Ангелы на небесах.

Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 А о мертвых, что они воскреснут, разве не читали вы в книге Моисея, как Бог при купине сказал ему: Я Бог Авраама, и Бог Исаака, и Бог Иакова?

А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, <на мястото>, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 н е есть Бог мертвых, но Бог живых. Итак, вы весьма заблуждаетесь.

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28 О дин из книжников, слыша их прения и видя, что хорошо им отвечал, подошел и спросил Его: какая первая из всех заповедей?

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 И исус отвечал ему: первая из всех заповедей: слушай, Израиль! Господь Бог наш есть Господь единый;

Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 и возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим, и всею душею твоею, и всем разумением твоим, и всею крепостию твоею, --вот первая заповедь!

и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

31 В торая подобная ей: возлюби ближнего твоего, как самого себя. Иной большей сих заповеди нет.

А ето втората <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 К нижник сказал Ему: хорошо, Учитель! истину сказал Ты, что один есть Бог и нет иного, кроме Его;

И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;

33 и любить Его всем сердцем и всем умом, и всею душею, и всею крепостью, и любить ближнего, как самого себя, есть больше всех всесожжений и жертв.

и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34 И исус, видя, что он разумно отвечал, сказал ему: недалеко ты от Царствия Божия. После того никто уже не смел спрашивать Его.

Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35 П родолжая учить в храме, Иисус говорил: как говорят книжники, что Христос есть Сын Давидов?

И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

36 И бо сам Давид сказал Духом Святым: сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня, доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих.

Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

37 И так, сам Давид называет Его Господом: как же Он Сын ему? И множество народа слушало Его с услаждением.

Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 И говорил им в учении Своем: остерегайтесь книжников, любящих ходить в длинных одеждах и приветствия в народных собраниях,

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,

39 с идеть впереди в синагогах и возлежать на первом на пиршествах, --

и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 с ии, поядающие домы вдов и напоказ долго молящиеся, примут тягчайшее осуждение.

тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41 И сел Иисус против сокровищницы и смотрел, как народ кладет деньги в сокровищницу. Многие богатые клали много.

И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 П ридя же, одна бедная вдова положила две лепты, что составляет кодрант.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43 П одозвав учеников Своих, сказал им: истинно говорю вам, что эта бедная вдова положила больше всех, клавших в сокровищницу,

И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 и бо все клали от избытка своего, а она от скудости своей положила всё, что имела, всё пропитание свое.

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.