От Марка 14 ~ Марко 14

picture

1 Ч ерез два дня наступала Пасха и праздник Пресных хлебов. Первосвященники и учители Закона искали удобного случая, чтобы хитростью схватить Иисуса и убить.

А след два дни щеше да бъде пасхата и <празника> на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.

2 Только не во время праздника, – говорили они, – иначе народ может взбунтоваться. Женщина помазывает Иисуса дорогими благовониями (Мат. 26: 6-13; Лк. 7: 37-38; Ин. 12: 1-8)

Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

3 И исус в это время был в Вифании, в доме прокаженного Симона. Он возлежал за столом, когда в дом вошла женщина с алебастровым кувшином очень дорогого ароматического масла, приготовленного из чистого нарда. Отбив запечатанное горлышко, она вылила масло на голову Иисусу.

И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

4 Н екоторые из присутствовавших возмутились: – Зачем так тратить благовония?

А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

5 В едь его можно было продать больше чем за триста динариев, а деньги раздать нищим, – упрекали они ее.

Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и <сумата> да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

6 Н о Иисус сказал: – Оставьте ее, что вы ее упрекаете? Она сделала для Меня доброе дело.

Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

7 П отому что нищие всегда с вами, и вы можете делать им добро, когда захотите, а Я не всегда буду с вами.

Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

8 О на сделала, что могла: заранее помазала Мое тело для погребения.

Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

9 Г оворю вам истину: во всем мире, везде, где будет возвещена Радостная Весть, там в память об этой женщине будет рассказано и о том, что она сделала. Иуда решает предать Иисуса (Мат. 26: 14-16; Лк. 22: 3-6)

Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

10 И уда Искариот, один из двенадцати, пошел к первосвященникам, чтобы предать им Иисуса.

Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

11 У слышав, для чего он пришел, они обрадовались и обещали заплатить ему. И Иуда стал искать удобного случая, чтобы предать Иисуса. Приготовление к празднику Пасхи (Мат. 26: 17-19; Лк. 22: 7-13)

Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

12 В первый день праздника Пресных хлебов, когда закалывали пасхальных ягнят, ученики спросили Иисуса: – Куда нам пойти, чтобы приготовить Тебе пасхальный ужин?

А на първия ден на <празника> на безквасните хлябове, когато колеха <жертви> за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

13 И Он послал двух учеников, сказав им: – Идите в город, там вы встретите человека, несущего кувшин воды, идите за ним.

И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

14 С кажите хозяину дома, куда этот человек войдет: «Учитель спрашивает: где Моя комната, в которой Я буду есть пасхальный ужин с Моими учениками?»

И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е< приготвената> за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?

15 О н покажет вам большую комнату наверху, приготовленную и убранную; там и приготовьте нам ужин.

И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

16 У ченики пошли, вошли в город; и все произошло так, как им сказал Иисус. Они приготовили пасхальный ужин. Последний ужин Иисуса с учениками (Мат. 26: 20-29; Лк. 22: 17-23; 1 Кор. 11: 23-25)

И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

17 В ечером Иисус пришел туда с двенадцатью.

И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

18 К огда они возлежали и ели, Иисус сказал: – Говорю вам истину: один из вас, кто сейчас ест со Мной, предаст Меня.

И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

19 У чеников это сильно опечалило, и один за другим они стали спрашивать Его: – Не я ли?

Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

20 Один из двенадцати, – ответил Иисус, – тот, кто вместе со Мной обмакивает хлеб в блюдо.

А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

21 Х отя Сын Человеческий уходит так, как о Нем сказано в Писании, но горе тому человеку, который предает Сына Человеческого! Лучше бы не родиться вообще тому человеку.

Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

22 К огда они ели, Иисус взял хлеб и, благословив, разломил его, дал им и сказал: – Возьмите, это Мое тело.

И когато ядяха, <Исус> взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете,; това е Моето тяло.

23 З атем Он взял чашу, поблагодарил за нее и подал им, и они все пили из нее.

Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

24 Это Моя кровь завета, проливаемая за многих, – сказал Иисус.

И рече им: Това е Моята кръв на завет, която се пролива за мнозина.

25 Говорю вам истину: Я уже не буду пить от плода виноградного до того дня, когда Я буду пить новое вино в Божьем Царстве.

Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

26 О ни спели и пошли на Масличную гору. Предсказание об отречении Петра (Мат. 26: 30-35; Лк. 22: 31-34; Ин. 13: 37-38)

И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

27 Вы все отступитесь от Меня, – сказал им Иисус, – ведь написано: «Я поражу Пастуха, и разбегутся овцы».

И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".

28 Н о когда Я воскресну, то пойду в Галилею и буду ждать вас там.

А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

29 П етр сказал Ему: – Даже если все Тебя оставят, я никогда этого не сделаю.

А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

30 Говорю тебе истину, – сказал ему Иисус, – в эту ночь, прежде чем петух пропоет два раза, ты трижды отречешься от Меня.

Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

31 Н о Петр уверял: – Даже если мне придется умереть с Тобой, я никогда не откажусь от Тебя. И все ученики говорили то же. Молитва Иисуса в Гефсиманском саду (Мат. 26: 36-46; Лк. 22: 39-46)

А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе<, пак> няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

32 О ни пришли на место, называемое Гефсимания, и Иисус сказал Своим ученикам: – Посидите здесь, пока Я буду молиться.

Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.

33 С Собой Он взял Петра, Иакова и Иоанна. Его охватили ужас и тревога.

И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

34 Т огда Он сказал им: – Душа моя объята смертельной печалью. Побудьте здесь и бодрствуйте.

И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

35 О тойдя немного, Он пал на землю и молился, чтобы, если возможно, этот час миновал Его.

И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

36 Абба! Отец! – сказал Он. – Ты все можешь! Пронеси эту чашу мимо Меня, но пусть будет не как Я хочу, а как Ты хочешь.

Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>.

37 О н возвратился к Своим ученикам и нашел их спящими. – Симон, – спросил Он Петра, – ты спишь? Неужели ты не мог пободрствовать хоть один час?

И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

38 Б одрствуйте и молитесь, чтобы вам не поддаться искушению. Дух бодр, но тело слабо.

Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

39 И исус снова ушел и молился теми же словами.

И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

40 К огда Он вернулся, ученики опять спали, потому что их веки отяжелели; они не знали, что отвечать Иисусу.

И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

41 В озвратившись в третий раз, Иисус сказал им: – Вы все спите и отдыхаете? Довольно! Время настало, и Сын Человеческий предается в руки грешников.

И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

42 В ставайте, идем. Вот уже и Мой предатель приблизился. Иисус предан и арестован (Мат. 26: 47-56; Лк. 22: 47-50; Ин. 18: 3-11)

Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

43 О н еще говорил, как появился Иуда, один из двенадцати, и с ним толпа, вооруженная мечами и кольями. Их послали первосвященники, учители Закона и старейшины.

И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, <изпратени> от главните свещеници, книжниците и старейшините.

44 П редатель так условился с ними: «Хватайте Того, Кого я поцелую, и уводите под стражей».

А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете<, като Го пазите> здраво.

45 П ридя на место, Иуда сразу подошел к Иисусу и сказал. – Рабби! – и поцеловал Его.

И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.

46 П ришедшие с Иудой, схватив Иисуса, взяли Его под стражу.

И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

47 О дин из стоявших рядом вытащил меч, ударил им слугу первосвященника и отсек ему ухо.

А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

48 Что Я – разбойник, что вы пришли с мечами и кольями, чтобы арестовать Меня? – спросил их Иисус.

Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

49 Каждый день Я был с вами в храме и учил, и вы не схватили Меня. Но пусть исполнятся Писания.

Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но <това стана>, за да се сбъднат писанията.

50 В се ученики оставили Его и убежали.

Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

51 З а Иисусом пошел лишь один молодой человек, завернувшись в покрывало на голое тело. Когда его схватили,

И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

52 о н вырвался и убежал голый, оставив покрывало в руках у стражников. На допросе у первосвященника Каиафы (Мат. 26: 57-68; Лк. 22: 54-55, 63-71; Ин. 18: 12-13, 19-24)

А той, като остави плащаницата, избяга гол.

53 В доме первосвященника, куда привели Иисуса, собрались все первосвященники, старейшины и учители Закона.

И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

54 П етр, держась поодаль, прошел во двор первосвященника и сел со стражниками греться у костра.

А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

55 П ервовященники и весь Высший Совет искали показания против Иисуса, чтобы приговорить Его к смерти, но они ничего не могли найти.

И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

56 В ыступало много лжесвидетелей, но их показания не совпадали.

Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

57 Н ашлось несколько человек, которые встали и ложно заявили:

Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

58 Мы слышали, как Он говорил: «Я разрушу этот храм, сотворенный руками людей, и в три дня построю другой, нерукотворный».

Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

59 Н о и в этом их свидетельства не совпали.

Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

60 П отом первосвященник, встав посредине, спросил Иисуса: – Тебе нечего ответить на эти свидетельства против Тебя?

Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

61 Н о Иисус молчал, не отвечая ни слова. Первосвященник опять спросил Его: – Ты ли Христос, Сын Благословенного?

А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

62 Я, – ответил Иисус, – и вы увидите Сына Человеческого сидящим по правую руку от Всемогущего и идущим на облаках небесных.

А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

63 Р азорвав на себе одежды, первосвященник сказал: – Какие нам еще нужны свидетели?

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

64 В ы сами слышали кощунство! Каково ваше решение? Все признали, что Он виновен и заслуживает смерти.

Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно <наказание>.

65 Т огда некоторые начали плевать на Него; Иисусу закрывали лицо, били Его кулаками и говорили: – Пророчествуй! Потом Его стали избивать стражники. Отречение Петра (Мат. 26: 69-75; Лк. 22: 54-62; Ин. 18: 15-18, 25-27)

И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

66 П етр же в это время был во дворе. Туда пришла одна из служанок первосвященника

И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

67 и , увидев Петра, гревшегося у костра, всмотрелась в него и сказала: – Ты тоже был с Иисусом из Назарета.

и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

68 Н о Петр отрицал это. – Я вообще не знаю, о чем ты говоришь, – сказал он и вышел во внешний двор. И тут пропел петух.

А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

69 С лужанка увидела Петра и там и опять стала говорить стоявшим рядом: – Это один из них.

Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

70 П етр снова отрицал. Но спустя немного времени стоявшие там люди опять сказали ему: – Точно, ты один из них, ты ведь галилеянин.

А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин,.

71 Н о Петр начал клясться и божиться: – Я не знаю Человека, о Котором вы говорите.

А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

72 И тотчас во второй раз пропел петух, и Петр вспомнил слова Иисуса: «Прежде чем два раза пропоет петух, ты трижды отречешься от Меня». И он горько заплакал.

И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.