1 Л учше сухая корка с покоем и миром, чем дом, полный заколотого скота, а в нем – вражда.

По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2 М удрый слуга будет править беспутным сыном и получит долю наследства среди братьев.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

3 Т игель для серебра, и для золота – горн плавильный, а Господь испытывает сердца.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4 Н ечестивый слушает уста злодея; лгун внимает пагубному языку.

Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5 И здевающийся над нищим оскорбляет его Создателя, радующийся несчастью не останется безнаказанным.

Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 В нуки – венец старикам, а отцы – гордость своих сыновей.

Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7 Н е пристала невеже высокая речь, а тем паче благородному – лживое слово!

Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

8 В зятка – как волшебный камень в глазах дающего ее: куда он ни повернется, преуспеет.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

9 П рощающий оскорбление ищет любви, а напоминающий о нем отталкивает близкого друга.

Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 У прек сильнее воздействует на разумного, чем сто ударов на глупца.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 Т олько смуты ищет злодей, и вестник безжалостный будет послан против него.

Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 Л учше встретить медведицу, лишенную медвежат, чем глупца с его глупостью.

По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 Е сли человек воздает за добро злом, зло не покинет его дома.

Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 С сору начать – что плотину пробить; остановись, прежде чем она вспыхнет.

Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 О правдывающий виноватого и обвиняющий невиновного – Господь гнушается их обоих.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 З ачем глупцу на премудрость деньги, если учиться он не желает?

Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 Д руг любит во всякое время, и брат рожден разделить беду.

Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.

18 Л ишь неразумный человек дает залог, чтобы ручаться за другого.

Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 К то любит ссоры, тот любит грех; тот, кто бахвалится, ищет падения.

Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 Л укавый сердцем не преуспеет; лживый язык попадет в беду.

Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

21 Г оре тому, кто родил глупца; нет радости отцу дурня.

Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 В еселое сердце исцеляет, как лекарство, а подавленный дух иссушает кости.

Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 Н ечестивый тайно берет взятку, чтобы извратить пути правосудия.

Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 Р азумный держит на мудрости взгляд, а глаза глупца блуждают на краях земли.

Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 Г лупый сын – горе для отца и горечь для матери.

Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 Н ехорошо и наказывать невиновного, и знатных бичевать за правду.

Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.

27 Ч еловек знания осторожен в словах, и рассудительный – хладнокровен.

Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 Д аже глупца, когда он молчит, мудрым сочтут, и когда он удерживает язык, рассудительным.

Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.