3-я Царств 3 ~ 3 Царе 3

picture

1 С оломон породнился с фараоном, царем Египта, женившись на его дочери. Он поселил ее в Городе Давида, пока не закончил строить свой дворец, дом Господа и стену вокруг Иерусалима.

А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я <да живее> в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и на стената около Ерусалим.

2 А народ по-прежнему приносил жертвы в святилищах на возвышенностях, потому что дом для Имени Господа все еще не был построен.

Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.

3 С оломон любил Господа, следуя наказам своего отца Давида, но и он приносил жертвы и сжигал кадильные благовония в святилищах на возвышенностях.

И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.

4 Ц арь отправился в Гаваон, чтобы принести жертвы, потому что там было самое главное из святилищ на возвышенностях, и вознес на том жертвеннике тысячу всесожжений.

И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.

5 В Гаваоне Господь явился Соломону во сне ночью и сказал: – Проси, чего хочешь, чтобы Я дал тебе.

А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

6 С оломон ответил: – Ты явил Твоему слуге, моему отцу Давиду, великую милость, так как он был верен Тебе, праведен и прям сердцем. Ты сохранил эту великую милость и даровал ему сына, чтобы тот сегодня сел на его престол.

А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

7 И теперь, Господи, Боже мой, Ты сделал Твоего слугу царем вместо моего отца Давида. Но я совсем молод и не знаю, как исполнять свой долг.

И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.}.

8 Т вой слуга – среди Твоего народа, который Ты избрал, великого народа, слишком многочисленного, чтобы его пересчитать или исчислить.

И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.

9 Д ай Твоему слуге разумное сердце, чтобы править Твоим народом и различать между добром и злом. Ведь кто способен править Твоим многочисленным народом?

Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;

10 В ладыке было угодно, чтобы Соломон просил об этом.

И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.

11 Б ог сказал ему: – Так как ты просил об этом и не просил себе ни долгой жизни, ни богатства, ни смерти своим врагам, но лишь мудрости, чтобы разумно судить,

И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,

12 Я исполню то, о чем ты просил. Я даю тебе мудрое и разумное сердце, и как до тебя не было подобного тебе, так и после тебя никто с тобой не сравнится.

ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

13 Б олее того, Я даю тебе и то, о чем ты не просил, – и богатство, и славу – так, что при твоей жизни среди царей тебе не будет равного.

А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

14 И если ты будешь следовать Моими путями и слушаться Моих установлений и повелений, как делал твой отец Давид, Я дам тебе долгую жизнь.

И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

15 Т ут Соломон проснулся и понял, что это был сон. Он пришел в Иерусалим, встал перед ковчегом завета Владыки, и принес всесожжения и жертвы примирения. После этого он устроил для всего двора пир. Мудрое разрешение спора

И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

16 О днажды к царю пришли две женщины-блудницы и встали перед ним.

Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.

17 О дна из них сказала: – О мой господин! Мы с этой женщиной живем в одном доме, и когда она была в доме, я родила.

И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих <като живеех> с нея в къщата.

18 А на третий день после этого родила и она. Мы были вместе; никого с нами в доме не было, только мы вдвоем.

И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме <сами> заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

19 Н очью сын этой женщины умер, потому что она случайно задавила его во сне.

И през нощта умрял синът на тая жена, понеже го налегнала.

20 С реди ночи она поднялась и взяла моего сына, пока твоя служанка спала. Она положила его к своей груди, а своего мертвого сына положила к моей груди.

А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.

21 У тром я встала, чтобы покормить своего сына, а он мертвый, но когда утром я рассмотрела его, мне стало ясно, что это не мой сын, которого я родила.

И в зори като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

22 Д ругая женщина сказала: – Нет! Тот, что живой, – это мой сын; твой – тот, что мертвый. Но первая настаивала: – Нет! Тот, что мертвый, – твой, а живой – мой! И так они препирались перед царем.

А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.

23 Ц арь сказал: – Одна говорит: «Мой сын жив, а твой мертв», – а другая говорит: «Нет! Твой сын мертв, а мой жив».

Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

24 З атем царь сказал: – Принесите мне меч. И царю принесли меч.

И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.

25 Т огда он повелел: – Разрубите живого ребенка надвое и дайте половину одной и половину другой.

И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.

26 У той женщины, чей сын был жив, вздрогнуло сердце от жалости к своему сыну, и она сказала царю: – О мой господин! Отдайте ей ребенка живым! Не убивайте его! Но другая сказала: – Ни я, ни ты его не получим. Разрубите его!

Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

27 Т огда царь постановил: – Отдайте живого ребенка первой женщине. Не убивайте его; она – его мать.

Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тя е майка му.

28 К огда весь Израиль услышал о приговоре, который вынес царь, они стали уважать его, потому что увидели, что в нем – мудрость от Бога, чтобы творить суд.

И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.