1 ه ا الحِكْمَةُ تُنادِي، وَالبَصِيرَةُ تَرفَعُ صَوتَها.

Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

2 ت َقِفُ عَلَى القِمَمِ العالِيَةِ، وَفِي الشَّوارِعِ وَمَفارِقِ الطُّرُقاتِ.

Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

3 ب ِجانِبِ البَوّاباتِ، وَعَلَى مَدخَلِ المَدِينَةِ، وَمَداخِلِ الشَّوارِعِ تَصرُخُ وَتَقُولُ:

Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 « أُنادِي عَلَيكُمْ أيُّها النّاسُ، وَصَوتِي يُخاطِبُ الإنسانَ.

Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 أ يُّها الجُهَلاءُ، تَعَلَّمُوا حُسْنَ التَّدبِيرِ، وَيا أيُّها الأغبِياءُ، تَعَلَّمُوا الفَهمَ.

Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 ا ستَمِعُوا فَعِندِي كَلامٌ عَظِيمٌ، وَعَلَى شَفَتَيَّ كَلِماتُ الحَقِّ.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.

7 ل ِأنَّ فَمِي يُخبِرُ بِالصِّدْقِ وَالحَقِّ، وَشَفَتايَ تَكرَهانِ الشَّرَّ.

Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 ك َلامِي كُلُّهُ عَدلٌ، وَلَيسَ فِيهِ انْحِرافٌ وَلا ضَلالٌ.

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 ك ُلُّهُ وَاضِحٌ لِلذَّكِيِّ، وَمُستَقِيمٌ لِمَن يَملِكُونَ المَعرِفَةَ.

Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 « اقبَلْ تَأدِيبِي أكثَرَ مِنَ الفِضَّةِ، وَاقبَلِ المَعرِفَةَ أكثَرَ مِنَ الذَّهَبِ الجَيِّدِ.

Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 ل ِأنَّ الحِكْمَةَ أفضَلُ مِنَ الياقُوتِ، وَكُلُّ الجَواهِرِ لا تُساوِيها.

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 « أنا الحِكْمَةُ، أعِيشُ مَعَ التَّدبِيرِ، وَأملِكُ المَعرِفَةَ وَالتَّعَقُّلَ.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 م َخافَةُ اللهِ هِيَ كُرهُ الشَّرِّ، وَكُرْهُ الكِبرِياءِ وَالعَجرَفَةِ وَطَرِيقِ الشَّرِّ وَالكَلامِ المُضَلِّلِ المُنْحَرِفِ.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 ع ِندِي النَّصِيحَةُ وَالحُكْمُ الصَّحِيحُ، وَأنا البَصِيرَةُ وَلَدَيَّ القُوَّةُ.

У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

15 ي ُمارِسُ المُلوكُ حُكْمَهُمْ بِي، وَبِي يُصدِرُ الحُكّامُ أحكامَهُمُ العادِلَةَ.

Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 ب ِي يَتَرَأَسُ الرُّؤساءُ، وَبِي العُظماءُ كُلَّ الأحكامِ العادِلَةِ.

Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 أ نا أُحِبُّ الَّذِينَ يُحِبُّونَنِي، وَكُلُّ الَّذِينَ يَبحَثُونَ عَنِّي سَيَجِدُونَنِي.

Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 ع ِنْدِي الغِنَى وَالكَرامَةُ، وَالثَّرْوَةُ وَالصَّلاحُ إلَى الأبَدِ.

Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 ث ِمارِي أفْضَلُ مِنَ الذَّهَبِ النَقِيِّ، وَغَلَّتِي أفْضَلُ مِنَ الفِضَّةِ الجَيِّدَةِ.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 أ سِيرُ فِي طَرِيقِ الصَّلاحِ، وَعَلَى دُرُوبِ العَدلِ.

Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 ل أُعطِيَ الغِنَى كَمِيراثٍ لِلَّذِينَ يُحِبُّونَنِي وَأملأُ مَخازِنَهُمْ.

За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 « شَكَّلَنِي اللهُ مُنذُ البِدايَةِ، أنا أوَّلُ أعمالِهِ.

Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 ه َيَّأَنِي فِي قَدِيمِ الزَّمانِ، فِي البَدءِ، قَبلَ أنْ تَبدَأَ الأرْضُ.

От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

24 خ َرَجتُ قَبلَ أنْ يَكُونَ هُناكَ بَحرٌ، وَقَبلَ أنْ يَكُونَ هُناكَ ماءٌ فِي اليَنابِيعِ.

Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 و ُجِدْتُ قَبلَ أنْ تَستَقِرَّ الجِبالُ وَالتِّلالُ فِي مَكانِها.

Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

26 ع ِندَما لَمْ تَكُنِ الأرْضُ وَالحُقُولُ قَدْ صُنِعَتْ، وَلَمْ تُصنَعْ ذَرَّةٌ مِنْ تُرابِ العالَمِ.

Докато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 ك ُنتُ عِندَما وَضَعَ السَّماواتِ فِي مَكانِها، وَعِندَما رَسَمَ دائِرَةَ الأُفُقِ عَلَى وَجهِ البَحْرِ.

Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 و َكُنتُ مَوجُوداً عِندَما ثَبَّتَ الغُيُومَ عالِياً، وَعِندَما فَجَّرَ يَنابِيعَ البَحْرِ وثبَّتَها.

Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 و َكُنتُ عِندَما وَضَعَ حُدُوداً لِلبَحْرِ، فَلا تَتَعَدّاها المِياهُ، وَكُنتُ عِندَما وَضَعَ أساساتِ الأرْضِ.

Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 ك ُنتُ عِندَهُ كَصانِعٍ ماهِرٍ، وَكُنتُ فَرَحَهُ كُلَّ يَومٍ، وَأفرَحُ أمامَهُ كُلَّ حِينٍ.

Тогава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 أ فرَحُ بَينَ خَليقَتِهِ، وَلَذَّتِي مَعَ بَنِي البَشَرِ.

Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада.

32 « وَالآنَ يا أبنائِي، استَمِعُوا إلَيَّ: يَفرَحُ الَّذِينَ يَتبَعُونَ طَرِيقِي.

Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 ا ستَمِعُوا إلَى تَعلِيمِي وَكُونُوا حُكَماءَ، وَلا تُهمِلُوا كَلامِي.

Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 ي َفرَحُ الَّذِي يَستَمِعُ إلَيَّ ساهِراً عِندَ بابِي دائِماً، مُنتَظِراً عِندَ مَدخَلِ بابِي.

Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

35 ل ِأنَّ الَّذِي يَجِدُنِي يَجِدُ الحَياةَ، وَيَنالُ رِضى اللهِ وبَرَكَتَهُ.

Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 و َلَكِنَّ الَّذِي لا يَجِدُنِي فَإنَّهُ يُدَمِّرُ حَياتَهُ، وَمَنْ يَكرَهُنِي فَإنَّهُ يُحِبُّ المَوتَ.»

А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.