1 ¿ No clama la sabiduría, Y da su voz la inteligencia?

Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

2 E n las alturas junto al camino, A las encrucijadas de las veredas se para;

Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

3 E n el lugar de las puertas, a la entrada de la ciudad, A la entrada de las puertas da voces:

Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 O h hombres, a vosotros clamo; Dirijo mi voz a los hijos de los hombres.

Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 E ntended, oh simples, discreción; Y vosotros, necios, entrad en cordura.

Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 O íd, porque hablaré cosas excelentes, Y abriré mis labios para cosas rectas.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.

7 P orque mi boca hablará verdad, Y la impiedad abominan mis labios.

Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 J ustas son todas las razones de mi boca; No hay en ellas cosa perversa ni torcida.

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 T odas ellas son rectas al que entiende, Y razonables a los que han hallado sabiduría.

Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 R ecibid mi enseñanza, y no plata; Y ciencia antes que el oro escogido.

Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 P orque mejor es la sabiduría que las piedras preciosas; Y todo cuanto se puede desear, no es de compararse con ella.

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Y o, la sabiduría, habito con la cordura, Y hallo la ciencia de los consejos.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 E l temor de Jehová es aborrecer el mal; La soberbia y la arrogancia, el mal camino, Y la boca perversa, aborrezco.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 C onmigo está el consejo y el buen juicio; Yo soy la inteligencia; mío es el poder.

У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

15 P or mí reinan los reyes, Y los príncipes determinan justicia.

Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 P or mí dominan los príncipes, Y todos los gobernadores juzgan la tierra.

Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 Y o amo a los que me aman, Y me hallan los que temprano me buscan.

Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 L as riquezas y la honra están conmigo; Riquezas duraderas, y justicia.

Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 M ejor es mi fruto que el oro, y que el oro refinado; Y mi rédito mejor que la plata escogida.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 P or vereda de justicia guiaré, Por en medio de sendas de juicio,

Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 P ara hacer que los que me aman tengan su heredad, Y que yo llene sus tesoros.

За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 J ehová me poseía en el principio, Ya de antiguo, antes de sus obras.

Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 E ternamente tuve el principado, desde el principio, Antes de la tierra.

От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

24 A ntes de los abismos fui engendrada; Antes que fuesen las fuentes de las muchas aguas.

Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 A ntes que los montes fuesen formados, Antes de los collados, ya había sido yo engendrada;

Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

26 N o había aún hecho la tierra, ni los campos, Ni el principio del polvo del mundo.

Докато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 C uando formaba los cielos, allí estaba yo; Cuando trazaba el círculo sobre la faz del abismo;

Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 C uando afirmaba los cielos arriba, Cuando afirmaba las fuentes del abismo;

Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 C uando ponía al mar su estatuto, Para que las aguas no traspasasen su mandamiento; Cuando establecía los fundamentos de la tierra,

Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 C on él estaba yo ordenándolo todo, Y era su delicia de día en día, Teniendo solaz delante de él en todo tiempo.

Тогава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 M e regocijo en la parte habitable de su tierra; Y mis delicias son con los hijos de los hombres.

Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада.

32 A hora, pues, hijos, oídme, Y bienaventurados los que guardan mis caminos.

Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 A tended el consejo, y sed sabios, Y no lo menospreciéis.

Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 B ienaventurado el hombre que me escucha, Velando a mis puertas cada día, Aguardando a los postes de mis puertas.

Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

35 P orque el que me halle, hallará la vida, Y alcanzará el favor de Jehová.

Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 M as el que peca contra mí, defrauda su alma; Todos los que me aborrecen aman la muerte.

А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.