1 ¿ No es acaso brega la vida del hombre sobre la tierra, Y sus días como los días del jornalero?

Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 C omo el siervo suspira por la sombra, Y como el jornalero espera el reposo de su trabajo,

Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 A sí he recibido meses de calamidad, Y noches de trabajo me dieron por cuenta.

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 C uando estoy acostado, digo: ¿Cuándo me levantaré? Mas la noche es larga, y estoy lleno de inquietudes hasta el alba.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

5 M i carne está vestida de gusanos, y de costras de polvo; Mi piel hendida y abominable.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

6 Y mis días fueron más veloces que la lanzadera del tejedor, Y fenecieron sin esperanza.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 A cuérdate que mi vida es un soplo, Y que mis ojos no volverán a ver el bien.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 L os ojos de los que me ven, no me verán más; Fijarás en mí tus ojos, y dejaré de ser.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 C omo la nube se desvanece y se va, Así el que desciende al Seol no subirá;

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

10 N o volverá más a su casa, Ni su lugar le conocerá más.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 P or tanto, no refrenaré mi boca; Hablaré en la angustia de mi espíritu, Y me quejaré con la amargura de mi alma.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 ¿ Soy yo el mar, o un monstruo marino, Para que me pongas guarda?

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 C uando digo: Me consolará mi lecho, Mi cama atenuará mis quejas;

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 E ntonces me asustas con sueños, Y me aterras con visiones.

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 Y así mi alma tuvo por mejor la estrangulación, Y quiso la muerte más que mis huesos.

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 A bomino de mi vida; no he de vivir para siempre; Déjame, pues, porque mis días son vanidad.

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 ¿ Qué es el hombre, para que lo engrandezcas, Y para que pongas sobre él tu corazón,

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 Y lo visites todas las mañanas, Y todos los momentos lo pruebes?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 ¿ Hasta cuándo no apartarás de mí tu mirada, Y no me soltarás siquiera hasta que trague mi saliva?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 S i he pecado, ¿qué puedo hacerte a ti, oh Guarda de los hombres? ¿Por qué me pones por blanco tuyo, Hasta convertirme en una carga para mí mismo?

Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

21 ¿ Y por qué no quitas mi rebelión, y perdonas mi iniquidad? Porque ahora dormiré en el polvo, Y si me buscares de mañana, ya no existiré.

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.