1 M i aliento se agota, se acortan mis días, Y me está preparado el sepulcro.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.
2 N o hay conmigo sino escarnecedores, En cuya amargura se detienen mis ojos.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 D ame fianza, oh Dios; sea mi protección cerca de ti. Porque ¿quién querría responder por mí?
Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,
4 P orque a éstos has escondido de su corazón la inteligencia; Por tanto, no los exaltarás.
Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
5 A l que denuncia a sus amigos como presa, Los ojos de sus hijos desfallecerán.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 E l me ha puesto por refrán de pueblos, Y delante de ellos he sido como tamboril.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 M is ojos se oscurecieron por el dolor, Y mis pensamientos todos son como sombra.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.
8 L os rectos se maravillarán de esto, Y el inocente se levantará contra el impío.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 N o obstante, proseguirá el justo su camino, Y el limpio de manos aumentará la fuerza.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 P ero volved todos vosotros, y venid ahora, Y no hallaré entre vosotros sabio.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 P asaron mis días, fueron arrancados mis pensamientos, Los designios de mi corazón.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 P usieron la noche por día, Y la luz se acorta delante de las tinieblas.
Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13 S i yo espero, el Seol es mi casa; Haré mi cama en las tinieblas.
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14 A la corrupción he dicho: Mi padre eres tú; A los gusanos: Mi madre y mi hermana.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 ¿ Dónde, pues, estará ahora mi esperanza? Y mi esperanza, ¿quién la verá?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16 A la profundidad del Seol descenderán, Y juntamente descansarán en el polvo.
При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.