1 M e volví y vi todas las violencias que se hacen debajo del sol; y he aquí las lágrimas de los oprimidos, sin tener quien los consuele; y la fuerza estaba en la mano de sus opresores, y para ellos no había consolador.

Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

2 Y alabé yo a los finados, los que ya murieron, más que a los vivientes, los que viven todavía.

Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

3 Y tuve por más feliz que unos y otros al que no ha sido aún, que no ha visto las malas obras que debajo del sol se hacen.

А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 H e visto asimismo que todo trabajo y toda excelencia de obras despierta la envidia del hombre contra su prójimo. También esto es vanidad y aflicción de espíritu.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

5 E l necio cruza sus manos y come su misma carne.

Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

6 M ás vale un puño lleno con descanso, que ambos puños llenos con trabajo y aflicción de espíritu.

И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

7 Y o me volví otra vez, y vi vanidad debajo del sol.

Тогава изново видях <само> суета под слънцето.

8 E stá un hombre solo y sin sucesor, que no tiene hijo ni hermano; pero nunca cesa de trabajar, ni sus ojos se sacian de sus riquezas, ni se pregunta: ¿Para quién trabajo yo, y defraudo mi alma del bien? También esto es vanidad, y duro trabajo.

Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9 M ejores son dos que uno; porque tienen mejor paga de su trabajo.

По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

10 P orque si cayeren, el uno levantará a su compañero; pero!! ay del solo! que cuando cayere, no habrá segundo que lo levante.

Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

11 T ambién si dos durmieren juntos, se calentarán mutuamente; mas ¿cómo se calentará uno solo?

И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <сам>?

12 Y si alguno prevaleciere contra uno, dos le resistirán; y cordón de tres dobleces no se rompe pronto.

И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13 M ejor es el muchacho pobre y sabio, que el rey viejo y necio que no admite consejos;

По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

14 p orque de la cárcel salió para reinar, aunque en su reino nació pobre.

Защото <единият> излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А <другият>, и цар да се е родил, става сиромах.

15 V i a todos los que viven debajo del sol caminando con el muchacho sucesor, que estará en lugar de aquél.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 N o tenía fin la muchedumbre del pueblo que le seguía; sin embargo, los que vengan después tampoco estarán contentos de él. Y esto es también vanidad y aflicción de espíritu.

Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.