1 ¿ Quién como el sabio? ¿y quién como el que sabe la declaración de las cosas? La sabiduría del hombre ilumina su rostro, y la tosquedad de su semblante se mudará.

Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променява.

2 T e aconsejo que guardes el mandamiento del rey y la palabra del juramento de Dios.

Аз <те съветвам> да пазиш царската заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

3 N o te apresures a irte de su presencia, ni en cosa mala persistas; porque él hará todo lo que quiere.

Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствувай в лоша работа, Защото върши всичко каквото иска,

4 P ues la palabra del rey es con potestad, ¿y quién le dirá: ¿Qué haces?

Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

5 E l que guarda el mandamiento no experimentará mal; y el corazón del sabio discierne el tiempo y el juicio.

Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, <че има> и време и съдба <за непокорството>.

6 P orque para todo lo que quisieres hay tiempo y juicio; porque el mal del hombre es grande sobre él;

Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

7 p ues no sabe lo que ha de ser; y el cuándo haya de ser, ¿quién se lo enseñará?

Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

8 N o hay hombre que tenga potestad sobre el espíritu para retener el espíritu, ni potestad sobre el día de la muerte; y no valen armas en tal guerra, ni la impiedad librará al que la posee.

Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

9 T odo esto he visto, y he puesto mi corazón en todo lo que debajo del sol se hace; hay tiempo en que el hombre se enseñorea del hombre para mal suyo. Desigualdades de la vida

Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, <Че има> време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

10 A simismo he visto a los inicuos sepultados con honra; mas los que frecuentaban el lugar santo fueron luego puestos en olvido en la ciudad donde habían actuado con rectitud. Esto también es vanidad.

При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали от светото място; И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили. И това е суета.

11 P or cuanto no se ejecuta luego sentencia sobre la mala obra, el corazón de los hijos de los hombres está en ellos dispuesto para hacer el mal.

Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

12 A unque el pecador haga mal cien veces, y prolongue sus días, con todo yo también sé que les irá bien a los que a Dios temen, los que temen ante su presencia;

Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, Пак аз това зная, че ще бъде добре, На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

13 y que no le irá bien al impío, ni le serán prolongados los días, que son como sombra; por cuanto no teme delante de la presencia de Dios.

А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, <които ще бъдат> като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

14 H ay vanidad que se hace sobre la tierra: que hay justos a quienes sucede como si hicieran obras de impíos, y hay impíos a quienes acontece como si hicieran obras de justos. Digo que esto también es vanidad.

Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

15 P or tanto, alabé yo la alegría; que no tiene el hombre bien debajo del sol, sino que coma y beba y se alegre; y que esto le quede de su trabajo los días de su vida que Dios le concede debajo del sol.

Затова аз похвалих веселбата, Защото за човека няма по-добро под слънцето, Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му, През <всичките дни> на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

16 Y o, pues, dediqué mi corazón a conocer sabiduría, y a ver la faena que se hace sobre la tierra (porque hay quien ni de noche ni de día ve sueño en sus ojos);

Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

17 y he visto todas las obras de Dios, que el hombre no puede alcanzar la obra que debajo del sol se hace; por mucho que trabaje el hombre buscándola, no la hallará; aunque diga el sabio que la conoce, no por eso podrá alcanzarla.

Тогава видях цялото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;