1 M i aliento se agota, se acaban mis días, Y me está preparado el sepulcro.

Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

2 N o hay conmigo sino escarnecedores, Y mis ojos pasan las noches en amarguras.

Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 D ame fianza, oh Dios; sea mi protección cerca de ti, Ya que nadie quiere estrechar mi mano.

Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

4 P orque a éstos les has escondido de su corazón la inteligencia; Por tanto, no prevalecerán.

Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

5 E l que traiciona a sus amigos con lisonjas, Los ojos de sus hijos languidecerán.

Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

6 É l me ha puesto como proverbio de las gentes, Y delante de ellos he sido como una escupidera.

Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

7 M is ojos se oscurecieron por el dolor, Y mis miembros todos son como sombra.

Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

8 L os rectos se maravillarán de esto, Y el inocente se indignará contra el impío.

Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 N o obstante, el justo proseguirá su camino, Y el limpio de manos aumentará su fuerza.

А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 P ero volved todos vosotros, y venid ahora, Y no hallaré entre vosotros ni un sabio.

А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 P asaron mis días, fracasaron mis planes, Los designios de mi corazón.

Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 C ambian la noche en día, Y la luz se acerca delante de las tinieblas.

Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 P ero ¿qué espero?, el Seol es mi casa; Haré mi cama en las tinieblas.

Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 A la podredumbre he dicho: Mi padre eres tú; A los gusanos: Mi madre y mi hermana.

Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 ¿ Dónde, pues, estará ahora mi esperanza? Y mi esperanza, ¿quién la verá?

То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 A la profundidad del Seol descenderá conmigo, Y juntamente descansará en el polvo.

При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.