1 М ій дух заламавсь, мої дні погасають, зостались мені самі гроби!...

Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

2 Д ійсно, насмішки зо мною, й моє око в розгірченні їхнім ночує...

Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 П оклади, дай заставу за мене Ти Сам, хто ж то той, що умову зо мною заб'є по руках?

Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

4 Б о від розуміння закрив Ти їх серце тому не звеличуєш їх.

Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

5 В ін призначує ближніх на поділ, а очі синів його темніють,

Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

6 В ін поставив мене за прислів'я в народів, і став я таким, на якого плюють...

Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

7 З безталання потемніло око моє, а всі члени мої як та тінь...

Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

8 П раведники остовпіють на це, і невинний встає на безбожного.

Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 І праведний буде держатись дороги своєї, а хто чисторукий побільшиться в силі.

А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 А ле всі ви повернетеся, і приходьте, та я не знаходжу між вами розумного...

А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 М ої дні проминули, порвалися думи мої, мого серця маєток,

Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 в они мені ніч обертають на день, наближують світло при темряві!

Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 Я кщо сподіваюсь, то тільки шеолу, як дому свого, в темноті постелю своє ложе...

Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 Д о гробу я кличу: О батьку ти мій! До черви: Моя мамо та сестро моя!...

Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 Д е ж тоді та надія моя? А надія моя, хто побачить її?

То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 Д о шеолових засувів зійде вона, коли зійдемо разом до пороху...

При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.