1 П існя прочан. Ті, хто надію складає на Господа, вони як Сіонська гора, яка не захитається, яка буде стояти повік!

(По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.

2 Є русалим, гори круг нього, а Господь круг народу Свого відтепер й аж навіки!

Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.

3 Н е спочине бо берло нечестя на долі тих праведних, щоб праведні не простягли своїх рук до неправди.

Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.

4 З роби ж, Господи, добре для добрих, та для простосердих!

Стори добро, Господи, на добрите И на правдивите в сърце.

5 Т их же, що збочують на свої манівці, нехай їх провадить Господь разом із беззаконцями! Мир на ізраїля!

А ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!